Джефри Арчър - Търговецът

Всъщност, без да искам, се превърнах в нещо като Купидон в това зараждащо се увлечение. На другия ден Гай ме помоли да поканя от негово име госпожица Салмън на представление в Уест Енд. Беки, естествено, прие, но аз така и така вече бях казала на Гай, че ще отиде с него.

След това сякаш постоянно се натъквах на тях и започнах да се притеснявам, че ако връзката се задълбочи, всичко, както навремето казваше бавачката ми, ще завърши със сълзи. Дори съжалих, че съм ги запознала, макар че, ако употребим модния напоследък израз, нямаше никакво съмнение: Беки беше влюбена до уши.

Въпреки това в продължение на няколко седмици домът на номер деветдесет и седем си възвърна равновесието… а после Чарли се демобилизира.

Отначало Беки не ни запозна, а когато го направи, веднага разбрах, че типове като него не се срещат в Бъркшир. Това стана в италианското ресторантче на две крачки от нас, където отидохме да вечеряме.

Честно казано, не прекарахме особено приятно отчасти защото Гай така и не опита да е малко по-общителен, но главно защото Беки изобщо не си направи труда да приобщи към разговора и Чарли. По едно време се усетих, че все аз задавам въпросите и сама си отговарям на тях, колкото до Чарли, в началото той ми се видя доста недодялан.

Когато след вечерята тръгнахме всички заедно към нас, му предложих да оставим Беки и Гай сами. Чарли ме заведе в магазина и не се сдържа, почна да ми обяснява надълго и нашироко как е преобразил помещението. Беше толкова запален, че можеше да убеди и най-циничния инвеститор, на мен обаче най-силно впечатление ми направи това, че си разбира от работата, за която дотогава изобщо не се бях и замисляла. Точно тогава реших да помогна на Чарли и в двете начинания.

Не се изненадах ни най-малко, когато разбрах какво изпитва към Беки, тя обаче се бе захласнала по Гай дотолкова, че сякаш изобщо не забелязваше Чарли. Именно докато Чарли се бе впуснал в поредния си монолог за достойнствата на момичето, у мен се зароди план за бъдещето му. Реших, че той се нуждае от друго образование, може би не така формално, както образованието на Беки, но не по-малко ценно за бъдещето, което Чарли сам си беше предначертал.

Уверих го, че много скоро Беки ще омръзне на Гай, както са му омръзвали всички други момчета, изпречвали се досега на пътя му. Добавих, че трябва да прояви търпение, и ябълката сама ще му падне в ръцете. Обясних му и кой е Нютон.

Смятах, че сълзите, за които милата ми бавачка ми е говорила толкова често, ще бликнат скоро след като Беки бе поканена да прекара края на седмицата с майката и бащата на Гай в Асхърст. Постарах се в неделя следобед и аз да бъда поканена от Трентамови на чай у тях, та доколкото мога, да подкрепя морално Беки.

Отидох някъде в четири без двайсет, когато според мен хората обикновено пият чай, но заварих госпожа Трентам да седи сам-сама сред сребърните прибори и порцелановите сервизи.

— Къде са влюбените гугутки? — попитах, след като влязох в дневната.

— Доколкото, Дафни, познавам грубия ти език, вероятно имаш предвид сина ми и госпожица Салмън. Тръгнаха си за Лондон.

— Надявам се, заедно? — попитах аз.

— Да, макар че не проумявам какво толкова е намерило в нея милото момче. — Госпожа Трентам ми наля чаша чай. — Лично на мен тя ми се видя изключително скучна.

— Може пък да е оценил ума и хубостта й — престраших се да предположа точно когато при нас в дневната дойде майорът.

Усмихнах му се — познавах го още от малка и с времето бях започнала да го възприемам едва ли не като роден чичо. Само не разбирах едно — как е могъл да се влюби в такава вещица като Етел Хардкасъл.

— И Гай ли си тръгна? — попита майорът.

— Да, върна се в Лондон заедно с госпожица Салмън — потвърди за втори път госпожа Трентам.

— О, колко жалко! Стори ми се прекрасно момиче.

— Понеже си кон с капаци и не виждаш по-далеч от носа си — отсече жена му.

— Лично аз имам впечатлението, че Гай дава мило и драго за нея — намесих се с надеждата да получа някакъв отклик.

— Опазил ни бог! — сопна се госпожа Трентам.

— Опасявам се, че бог няма нищо общо с това — подметнах, понеже се бях настроила войнствено.

— Затова пък аз имам — натърти домакинята. — Нямам никакво намерение да допусна синът ми да се ожени за дъщерята на някакъв уличен търговец от Ийст Енд.

— Какво толкова, като се ожени за нея! — намеси се майорът. — В края на краищата нали и дядо ти е бил уличен търговец!

— Престани, Джералд. Дядо ми е основал и е наложил изключително преуспяло предприятие в Йоркшир, а не в Ийст Енд.