Джефри Арчър - Търговецът

През осмия месец тя вече се отказа да проверява сутрешната поща и започна да се убеждава, че Дафни е била права в мнението си за капитан Трентам. Беше изненадана колко бързо избледнява той в паметта й, макар че й предстоеше да роди неговото дете.

Притесняваше се, че повечето хора смятат Чарли за баща на детето, а и той допринасяше за бъркотията — ако някой му зададеше ребром въпроса, младежът не си правеше труда да отрича.

Междувременно бе хвърлил око на още два-три магазина, чиито собственици очевидно скоро щяха да ги обявят за продан, но Дафни не искаше и да чуе за нови сделки, докато детето не се роди.

— Само да си посмял да забъркваш Беки в съмнителните си начинания! Нека първо роди и се дипломира, чу ли?

— Да, уважаема госпожице — изтрака с токове Чарли.

Предпочете да не споменава, че само преди седмица Беки се е споразумяла с господин Снедълс: веднага щом старецът умреше, книжарницата щеше да стане тяхна. В договора имаше само едно условие, заради което Чарли се притесняваше: умът му не го побираше как ще успее да се отърве от толкова много книги.

— Госпожица Беки се обади току-що по телефона — прошепна в ухото на шефа си Боб един следобед, когато Чарли стоеше зад щанда. — Каза да сте отидели незабавно. Май скоро ще ражда.

— Но нали оставаха цели две седмици — затюхка се Чарли, докато развързваше престилката.

— За това не знам, господин Тръмпър, знам само, че госпожица Беки настоя да побързате.

— Пратила ли е да повикат акушерка? — попита Чарли и заряза клиента, чийто ред на опашката беше дошъл, после си грабна палтото.

— Нямам представа, драги ми господине.

— Добре тогава. Поеми магазина, днес надали ще се върна.

Чарли остави усмихнатите хора на опашката и хукна към номер деветдесет и седем. Изкачи на бегом стълбите, отвори рязко вратата и влетя в спалнята на Беки. Седна на крайчеца на леглото и хвана ръката й. И двамата мълчаха.

— Прати ли да повикат акушерка? — попита той накрая.

— То оставаше да не е пратила — заяви някой от прага и в стаята влезе едра жена.

Беше облечена в стар кафяв дъждобран, който й беше малък, и носеше черна кожена чанта. Едва дишаше — очевидно се бе затруднила с изкачването на стълбите.

— Аз съм госпожа Уестлейк, работя към болница „Свети Стефан“ — оповести дебеланата. — Дано не съм закъсняла. — Беки кимна, а акушерката насочи вниманието си към Чарли. — Вие идете да кипнете вода, и по-чевръсто.

Каза го като човек, несвикнал да му се противоречи. Без да продума, младежът скочи от леглото и изхвърча от стаята.

Госпожа Уестлейк остави голямата чанта на пода и се зае да мери пулса на Беки.

— На какви промеждутъци са контракциите? — попита тя делово.

— На двайсетина минути — отговори родилката.

— Чудесно. Значи не ни остава да чакаме дълго.

На прага се появи Чарли, понесъл леген топла вода.

— Какво друго да направя?

— Донесете ми всички чисти кърпи, които ви се намират, с удоволствие ще пийна и чаша чай.

Чарли отново изскочи от спалнята.

— В случаи като този мъжете само се пречкат — отсече госпожа Уестлейк. — Човек трябва постоянно да им намира работа.

Беки тъкмо понечи да обясни на жената кой всъщност е Чарли, и поредната контракция я преряза.

— Дишай дълбоко и бавно, миличка — насърчи я мило акушерката, а Чарли се върна с три кърпи и чайник вряла вода. Госпожа Уестлейк дори не се обърна да види кой е и продължи: — Оставете кърпите върху скрина, излейте водата във възможно най-големия леген и пак сложете чайника на огъня, за да разполагам с достатъчно топла вода.

Чарли пак излезе, без да каже и дума.

— Де да можех и аз да го командвам така — рече възхитена Беки.

— О, не се притеснявай, миличка. Моя не мога да го накарам и един хляб да купи, а имаме седем деца.

След две-три минути Чарли отвори вратата с крак и донесе при леглото поредния леген с вряла вода, над която се виеше пара.

— На масичката отстрани — посочи госпожа Уестлейк. — И гледайте да не ми забравите чая. После донесете още кърпи.

Беки простена.

— Хвани ме за ръката и дишай дълбоко — посъветва я акушерката.

Не след дълго младежът отново влезе с поредния чайник топла вода и веднага получи нареждане да го изсипе в легена и пак да го сложи на огъня. След като той свърши и това, госпожа Уестлейк му рече:

— Чакайте отвън, ще ви повикам.

Чарли излезе и затвори тихо вратата след себе си.

Имаше чувството, че е направил безброй чаши чай и е донесъл безброй чайници гореща вода, че винаги се е появявал точно когато не трябва, докато накрая не го отпратиха от спалнята. Той заснова напред-назад из кухнята, страхуваше се от най-лошото. После чу жално гласче.