Джефри Арчър - Търговецът

— По-тихо. Така господин Хадлоу и колегите му в банката ще се убедят с очите си, че се справяме далеч по-добре, отколкото сме предвиждали първоначално.

— Ти, Ребека Салмън, си една коварна жена, така да знаеш.

— Едва ли ще ме наричаш коварна, Чарли Тръмпър, когато ножът пак опре до кокала и ме пратиш да прося следващия заем.

— Щом си толкова умна, я ми обясни защо книжарницата все ми се изплъзва? — заяде се Чарли и посочи магазина отсреща, на номер сто четирийсет и едно, където светеше една-единствена гола електрическа крушка — само от нея се разбираше, че вътре има човек. — Поне според мен там от доста седмици не е стъпвал купувач, а и ако някой се излъже да влезе, то е, за да попита как да стигне до Бромптън Роуд.

— Нямам представа — засмя се Беки. — Вече проведох дълъг-предълъг разговор с господин Снедълс и му предложих да купим магазина, той обаче не дава и да се издума. След смъртта на жена си живее единствено заради книжарницата.

— На това живот ли му викаш! — възкликна Чарли. — По цял ден бърше праха по старите книги и реди древни ръкописи.

— На него му е достатъчно и да седи и да си чете Уилям Блейк и любимите военни поети. Господин Снедълс е доволен, ако продаде и една-две книги на месец, стига магазинът му да стои отворен. Така де, не всеки иска да става милионер, както Дафни не се уморява да ми напомня.

— Сигурно е така. Защо не предложим на Снедълс сто и петдесет лири стерлинги за книжарницата, а после да му взимаме наем, например десет гвинеи годишно? Така, след като старецът умре, магазинът веднага става наш.

— На теб, Чарли Тръмпър, трудно ще ти ще угоди, но щом искаш, ще опитам.

— Да, искам, Ребека Салмън, действай.

— Ще направя всичко по силите си, но ако случайно си забравил, нека ти напомня, че в скоро време предстои да раждам, освен това се опитвам да защитя бакалавърска степен.

— Да, нагърбила си се със сто неща, а не е редно. Но вероятно ще се наложи да осъществиш още един удар.

— Още един удар ли?

— „Фодъргил“.

— Магазинът на ъгъла.

— Точно така — потвърди Чарли. — А ти, госпожице Салмън, знаеш как гледам на ъгловите магазини.

— Знам, знам, господин Тръмпър. Знам, освен това, че не разбираш нищо, ама нищичко от търговия с произведения на изящните изкуства, камо ли от търгове.

— Вярно е, не съм спец — призна си младежът. — Но един-два пъти посетих Ню Бонд стрийт, погледах как в „Сотби“ си вадят хляба, поразходих се и до Сейнт Джеймс да видя как се справят конкурентите на „Сотби“ — „Кристи“, и стигнах до извода, че в крайна сметка току-виж се намерило някакво приложение на дипломата ти по изкуствознание.

Беки вдигна вежди.

— Изгарям от нетърпение да чуя какво ме виждаш да правя до края на живота си.

— След като я вземеш тая твоя бакалавърска степен — продължи Чарли, без да обръща внимание на подмятанията й, — ще кандидатстваш за работа в „Сотби“ или „Кристи“, все едно къде, и в продължение на три до пет години ще усвояваш занаята. После ще примамиш всички, които си струва да привлечем, и ще дойдеш да ръководиш Челси Терас номер едно, където ще отворим галерия, наистина достойна да съперничи на „Кристи“ и „Сотби“.

— Слушам те, Чарли Тръмпър.

— Виж какво, Ребека Салмън, ти си наследила от баща си предприемаческия нюх. Дано думата ти харесва. Ако го обединиш с онова, което винаги си обичала и за което имаш вродена дарба, просто няма начин да не успееш.

— Благодаря за комплимента, но понеже стана въпрос, позволи ми да попитам какво общо има господин Фодъргил с грандиозния ти план?

— Няма нищо общо.

— В смисъл?

— От три години той е само на загуба — поясни Чарли. — С парите, които ще вземе за галерията и за най-доброто от стоката в нея, Фодъргил само ще си покрие загубите. Но това не може да продължава вечно. И така, знаеш какво се очаква от теб.

— Знам, знам, и още как, господин Тръмпър.

Когато отмина и септември, Беки почти се беше примирила, че Гай няма никакво намерение да отговори на писмото й.

През август Дафни им каза, че на хиподрума „Гудуд“ е срещнала случайно майката на Гай — госпожа Трентам. Тя се кълняла, че синът й не само се чувствал прекрасно в Индия, но и имал всички основания да очаква всеки момент да го произведат майор. Дафни едва удържала на обещанието да не съобщава за състоянието на Беки.

Предстоеше детето да се роди съвсем скоро и Чарли се постара Беки да не пилее време за пазаруване и дори прати една от младите продавачки в магазина на номер сто четирийсет и седем да й помага в чистенето — накрая Беки обвини и двамата, че само я разглезват.