Джефри Арчър - Търговецът

— Да. Само ми се пригади — обясни Беки. — Реших да поизляза на чист въздух.

Тя пъхна незабелязано писмото в плика.

— Така и така съм станала — допълни приятелката й, — ще пийнеш ли с мен чай?

— Не, благодаря. Вече изпих две чаши.

— Е, добре тогава, ще пия сама.

Дафни хлътна в кухнята. Беки грабна веднага писалката и надписа плика:

ИНДИЯ

Пуна

казарма „Уелингтън“

Втори батальон на Кралския стрелкови полк

капитан Гай Трентам

Излезе от жилището, пусна писмото в пощенската кутия на ъгъла на Челси Терас и се прибра още преди чайникът да е заврял.

От дъжд на вятър Чарли получаваше писма от Сал в Канада, която му съобщаваше за появата на поредния му племенник или племенница, случваше се да му се обади и Грейс, ако успееше да се отскубне от задълженията си в болницата, но виж, Кити го посещаваше наистина много рядко. Ала появеше ли се в жилището, то бе все по една и съща причина.

— Трябват ми само две лири стерлинги, Чарли, колкото да избутам на първо време — обясни и този път тя и още щом влезе в стаята, се настани на единствения фотьойл.

Чарли се вгледа в сестра си. Уж беше само с година и половина по-голяма от него, а приличаше на трийсет и пет — четирийсетгодишна. Под торбестата, размъкната жилетка не бе останала и следа от тялото, по което навремето се бяха заглеждали всички в Ийст Енд, а без грим си личеше, че лицето на Кити е отпуснато и сбръчкано.

— Миналия път ми поиска само една лира — напомни й Чарли. — При това съвсем наскоро.

— Да де, но приятелят ми междувременно ме напусна, Чарли. Сега трябва да се оправям сама, нямам си и покрив над главата. Хайде, помогни ми де.

Младежът продължи да я гледа — добре че Беки не се бе прибрала от следобедната лекция, макар той да подозираше, че Кити идва само ако е сигурна, че касата е пълна и Беки няма да й се пречка.

— Връщам се веднага — рече Чарли след проточилото се мълчание.

Излезе от стаята и отиде долу в магазина. Увери се, че продавачите не го гледат, бръкна в касата и извади две лири и десет шилинга. Примирен, се върна горе в жилището.

Кити вече чакаше при вратата. Брат й й подаде трите банкноти. Тя почти ги сграбчи от ръката му, напъха ги в ръкавицата си и си тръгна, без да каже и дума.

Чарли също слезе долу в магазина и видя как сестра му си взима една от крушите, наредени на красива пирамидка в ъгъла, после отхапва от нея, излиза на улицата и хуква нанякъде.

Младежът си каза, че не бива да забравя да преброи вечерта оборота от деня — не искаше другите да научават точно колко пари е дал на сестра си.

— Накрая, Чарли Тръмпър, май ще се наложи да откупиш пейката — засмя се Беки и седна до него.

— Това, драга, ще стане чак когато всички магазини по улицата бъдат мои — обърна се той и я погледна. — А ти как си? Кога да чакаме бебето?

— Според лекаря след около пет седмици.

— Приготви ли жилището за новото попълнение?

— Да. Добре че Дафни не ме изгони.

— Мъчно ми е за нея — призна си Чарли.

— На мен също, макар че откакто Пърси се демобилизира от Шотландския гвардейски полк, тя е на седмото небе от щастие.

— Обзалагам се, че скоро ще обявят годежа си.

— Дано — промълви Беки и погледна към отсрещния тротоар.

Там блестяха три табели с името „Тръмпър“, написано със златисто върху син фон. Магазинът за плодове и зеленчуци продължаваше да им носи добри печалби, а Боб Мейкинс бе израснал неимоверно за една година. След оттеглянето на господин Кендрик месарницата поизгуби от клиентелата си, после обаче Чарли назначи на мястото на стареца Майк Паркър и хората започнаха да се връщат.

— Дано е по-добър месар, отколкото танцьор — беше отбелязала Беки, когато Чарли й бе съобщил, че е привлякъл при тях на работа сержант Паркър.

Колкото до бакалията, новата гордост и радост на Чарли, тя излезе на печалба още първия ден, макар че, ако някой попиташе продавачите, те щяха да се закълнат, че шефът им е и в трите магазина едновременно.

— Добре че ми хрумна гениалната идея да превърна онзи стар антиквариат в бакалия — рече Чарли.

— Сега вече и бакалин ли се пишеш?

— Не, разбира се, аз съм си най-обикновен търговец на плодове и зеленчуци и винаги ще си остана такъв.

— Това ли, интересно, ще казваш на момичетата, когато купиш магазините по цялата улица?

— Подобно начинание ще отнеме доста време. Е, какви са отчетите на новите магазини?

— През първата година ще са на загуба.

— Как така на загуба! Преспокойно могат да излязат на печалба или поне приходите и разходите да са изравнени — подвикна възмутен Чарли. — Колкото до бакалията…