Джефри Арчър - Търговецът

Онази нощ, преди да заминеш за Индия, наистина беше изключително вълнуваща, след месец обаче менструацията не ми дойде. Реших да не ти казвам веднага с надеждата, че…

„О, не“, помисли младата жена, сетне накъса и това писмо и го хвърли в кошчето. Довлече се някак до кухнята, за да си направи чай. След втората чаша волю-неволю отново се върна при писалището.

Челси Терас №97

Лондон

20 май 1920 г.

Скъпи Гай,

Дано всичко при теб в Индия е наред и не те тормозят много. Не мога да ти опиша колко ми липсваш, но покрай наближаващите изпити и покрай Чарли, който си е наумил да стане следващият господин Селфридж, така и не усетих кога са отлетели тези три месеца. Сигурна съм, ще останеш очарован, че твоят бивш командващ, подполковник сър Данвърс Хамилтън, вече е…

— И между другото, съм бременна — каза на глас Беки и за трети път накъса листа.

Сложи капачето на перодръжката и реши, че е време да се поразходи из квартала. Свали от окачалката в антрето палтото си, изтича надолу по стълбите и излезе навън.

Тръгна безцелно напред-назад по безлюдната улица, дори не знаеше колко е часът. Със задоволство видя, че на витрините на номер сто трийсет и едно и сто трийсет и пет са се появили табели „Продадено“. Спря за миг пред някогашния антиквариат и надзърна през витрината. За свой ужас видя, че господин Ръдърфорд е прибрал всичко, дори газовите лампи и полицата над камината, за които бе смятала, че са заковани към стената. „Нека ми е за поука. Следващия път трябва да чета по-внимателно книжата“, помисли си тя. Продължи да оглежда голото помещение точно когато по дюшемето притича мишка.

— Дали да не отворим магазин за домашни любимци? — изрече на глас младата жена.

— Какво казахте, госпожице?

Беки се завъртя и видя, че един полицай натиска бравата на номер сто трийсет и три, за да се увери, че е заключено.

— О, добър вечер — смотолеви тя и кой знае защо, се почувства гузна.

— Наближава два след полунощ, госпожице. Току-що казахте „Добър вечер“.

— Така ли? — учуди се тя и си погледна часовника. — Ами да! Залисала съм се и не съм усетила. Живея на номер деветдесет и седем. — Реши, че все трябва да даде някакво обяснение, и допълни: — Не можех да заспя и излязох да се поразтъпча.

— Ами тогава защо не се хванете на работа в полицията? Там на драго сърце ще ви пращат да се разхождате по цяла нощ.

Беки се засмя.

— Не, благодаря. По-добре да се прибирам и да се помъча да заспя. Лека нощ.

— Лека нощ, госпожице — каза полицаят, изкозирува и провери дали и празният антиквариат е залостен.

Беки се обърна и закрачи решително по Челси Терас, после отключи входната врата на номер деветдесет и седем, качи се в жилището, съблече си палтото и веднага се върна при тясното писалище. Помисли само миг, грабна перодръжката и започна да пише.

За разлика отпреди думите се лееха, понеже младата жена знаеше какво точно трябва да каже.

Челси Терас №97

Лондон

20 май 1920 г.

Драги Гай,

Измислях най-различни начини да ти съобщя какво ми се е случило, откакто замина за Индия, и накрая стигнах до извода, че единственото смислено нещо е да ти кажа цялата истина.

Бременна съм в четиринайсетата седмица, нося в утробата си детето ти, което ме преизпълва с огромно щастие, но и — защо да крия — ме плаши. Щастлива съм, защото ти си единственият мъж, когото някога съм обичала, и съм притеснена заради последиците, които тази новина би могла да има за бъдещето ти в полка.

Нека ти кажа още в самото начало, че нямам никакво желание да вредя на кариерата ти по какъвто и да е начин, като те принуждавам да се ожениш за мен. И за двамата би било неприемливо да се обвържем един с друг само от угризения на съвестта, а после цял живот да се преструваме заради случилото се между нас един-единствен път.

Лично аз не крия, че ти принадлежа изцяло, но ако това чувство не е споделено, за нищо на света не бих принесла в жертва на олтара на двуличието такава многообещаваща кариера.

Но ти, скъпи, можеш да не се съмняваш, че те обичам силно и се вълнувам за бъдещето и благополучието ти до такава степен, че съм готова, стига да поискаш, да отричам, че имаш нещо общо с всичко това.

Винаги ще те боготворя, Гай. Знай, че каквото и да решиш, ще ти бъда вярна.

С много любов

Прочете веднъж, сетне втори път написаното и не успя да сдържи сълзите си. Докато сгъваше листа, вратата на спалнята се отвори и на прага застана сънената Дафни.

— Добре ли си, миличка?