Джефри Арчър - Търговецът

— Той, Чарли, е венчан за армията, а не за мен. Защо да опропастявам живота и на двама ни?

— Въпреки това трябва да му съобщиш какво е станало и поне да му дадеш право на избор.

— Гай няма избор, Чарли, толкова ли не го разбираш? Ще се качи на първия кораб и ще се ожени за мен. Почтен човек е.

— Друг път е почтен — сопна се младежът. — Щом е толкова почтен, обещай ми поне едно.

— Какво?

— Че довечера ще му напишеш писмо и ще му кажеш истината.

Беки се поколеба, сетне рече:

— Добре, ще му пиша.

— Довечера ли?

— Да, довечера.

— И понеже стана въпрос, ще съобщиш и на майка му и баща му.

— Не, не очаквай от мен това, Чарли — бе категорична младата жена, която го погледна за пръв път.

— И защо, интересно, да не го очаквам? Да не би да се притесняваш, че ще опропастиш и техните кариери?

— Не. Но кажа ли им, баща му ще настоява Гай да се прибере и да се ожени за мен.

— И какво лошо има в това?

— Майка му ще почне да твърди, че съм изиграла сина й и съм го принудила, дори още по-лошо…

— Още по-лошо ли?

— Да. Че детето не е негово.

— И кой ще й повярва?

— Който поиска.

— Не е честно — подвикна Чарли.

— Татко често повтаряше, че животът не е честен. И аз все някога трябваше да порасна, Чарли. Ти го направи на Западния фронт.

— И какво ще правим сега?

— Какво ще правим сега ли? — повтори Беки, учудена от множественото число.

— Точно така, какво ще правим. Все пак сме съдружници, ако случайно си забравила.

— Като начало трябва да си намеря жилище, няма да е честно към Дафни, ако…

— Оказа се страхотна приятелка — вметна младежът.

— И на двамата — потвърди Беки.

Чарли стана, бръкна в джобовете си и тръгна да кръстосва напред-назад из тясната стаичка. Покрай това Беки се сети за времето, когато двамата са били малки и са ходили заедно на училище.

— Едва ли… — подхвана Чарли.

Беше негов ред да не смее да погледне Беки в лицето.

— Едва ли какво?

— Едва ли… — започна той отново.

— Казвай де.

— Едва ли би склонила да се омъжиш за мен.

Последва дълго мълчание. Накрая Беки се поокопити от стъписването и възкликна:

— Ами Дафни?

— Дафни ли? Едва ли някога си смятала, че отношенията ни са от такова естество. Вярно е, че ми дава нещо като вечерни уроци, но не е това, което си мислиш. При всички положения в живота на Дафни има само един мъж и той със сигурност не е Чарли Тръмпър по простата причина, че и тя открай време е знаела как в живота ми има само една жена.

— Ама…

— Обичам те, Беки, от много отдавна.

— Мили боже! — пророни тя и захлупи лице върху дланите си.

— Извинявай — рече Чарли. — Мислех, че знаеш. Според Дафни жените винаги ги усещали тези неща.

— Не съм и подозирала, Чарли. Бях сляпа и глупава.

— Откакто към се върнал от Единбург, не съм поглеждал друга жена. Вероятно съм се надявал, че ме обичаш поне мъничко — поясни той.

— Винаги ще те обичам мъничко, Чарли, но се опасявам, че съм влюбена в Гай.

— Голям късметлия е този Гай. А само като си помисля, че съм те срещнал пръв. Веднъж баща ти ме чу да те наричам зад гърба ти Дебелата фукла и ме изпъди от магазина. — Беки се усмихна. — Ето на, винаги съм успявал да взема от живота онова, което наистина искам, как ли съм изпуснал теб?

Беки не намираше сили да го погледне.

— Е, той е офицер, а аз — не. Това вероятно обяснява всичко.

Младежът вече не сновеше из стаята и беше спрял пред Беки.

— Ти, Чарли, си генерал.

— Но не е същото, нали?

Челси Терас №97

Лондон

20 май 1920 г.

Скъпи Гай,

Това е най-трудното писмо, което ми се е налагало да пиша някога. Всъщност не знам откъде да започна. От деня, когато замина за Индия, минаха малко повече от три месеца и се случи нещо, което според мен би трябвало да научиш веднага. Току-що се връщам от лекаря на Дафни на Харли стрийт и…

Беки спря, прочете внимателно няколкото изречения, които беше написала, въздъхна тежко, намачка листа и го метна в кошчето за отпадъци до нозете й. Изправи се, протегна се и заснова из стаята с надеждата, че ще си намери поредното оправдание да не допише писмото. Вече бе дванайсет и половина през нощта, беше уморена, знаеше обаче, че няма да заспи, докато не приключи. Върна се при писалището и отново взе перодръжката.

Челси Терас №97

Лондон

20 май 1920 г.

Скъпи ми Гай,

Притеснявам се да не би писмото да те изненада, особено след глупавите клюки, за които ти разказах само преди около месец. Все отлагах да ти пиша за тези важни неща, понеже се надявах страховете ми да се окажат безпочвени. За съжаление не е така и сега обстоятелствата ме притискат.