Джефри Арчър - Търговецът

Приятелките прихнаха, но смехът им прокънтя някак пресилено в чакалнята с висок таван.

— Хайде, първо ти — подкани Беки.

— Просто исках да попитам какво става с подполковника.

— Изслуша инструктажа като истински мъж — отвърна другата жена. — Утре отиваме на първата официална среща. „Чайлд и сие“ на Флийт стрийт. Обясних му да се държи като на генерална репетиция, защото съм оставила за по-нататък през седмицата срещата, на която според мен имаме някакви шансове.

— А Чарли?

— Дойде му много. Все си повтаря, че подполковникът му бил командващ.

— И ти щеше да се държиш така, ако Чарли бе предложил да повикаш преподавателя си по счетоводство да ви направи отчета за оборота от седмицата.

— Засега гледам да избягвам въпросния господин — призна си Беки. — Опитвам се да наваксам в университета, защото, ако накрая не успея да се дипломирам, сама ще си бъда виновна.

— Ти ще си сред малкото жени, защитили степен „Бакалавър на хуманитарните науки“. Сигурно не е зле да поискаш да въведат и степен „Стара мома на хуманитарните науки“ 21 21 Игра на думи — „бакалавър“ на английски означава и „стар ерген“. — Б.пр. .

Двете се засмяха на изтърканата шега: все така не се престрашаваха да отворят дума защо всъщност седят в тази чакалня. Най-неочаквано вратата се отвори, те вдигнаха очи и видяха медицинската сестра.

— Заповядайте при лекаря.

— Може ли да дойда и аз?

— Да, сигурна съм, че той няма да има нищо против.

Младите жени станаха и тръгнаха след медицинската сестра, която ги поведе по същия коридор. Накрая стигнаха при бяла врата с почти изтъркана месингова табелка, на която пишеше „Д-р Фъргъс Гулд“. След тихото почукване на сестрата се чу „да“ и Дафни и Беки влязоха заедно в кабинета.

— Добро утро — поздрави ведро лекарят с мек шотландски акцент, след което се ръкува и с двете. — Заповядайте, седнете. Резултатите от изследванията са готови, имам отлични новини за вас.

Върна се зад писалището и отвори папката върху него. Момичетата се усмихнаха — по-високото се поуспокои за пръв път от няколко дни.

— С удоволствие мога да кажа, че се радвате на чудесно здраве, ала тъй като това е първото ви дете… — Лекарят видя как и двете жени пребледняват. — През следващите месеци се налага да бъдете по-предпазлива. Но не виждам причина раждането да мине с усложнения. Разрешете да съм първият, който ви честити.

— Божичко! — възкликна жената и насмалко да припадне. — Но нали казахте, че новините са отлични!

— Да, да — потвърди доктор Гулд. — Смятах, че ще се зарадвате много.

Тук се намеси приятелката й.

— Има един малък проблем, докторе. Тя не е омъжена.

— О, такава ли била работата! Разбирам, разбирам — промени веднага лекарят тона. — Много съжалявам, не знаех. Ако ми бяхте споменали при първия преглед…

— Не, доктор Гулд, аз съм си виновна. Просто се надявах, че…

— Не, не, виновният съм аз. Проявих изключителна нетактичност — рече доктор Гулд и известно време мълча. — У нас това все още е незаконно, но съм сигурен, че и в Швеция има чудесни лекари, които…

— И дума да не става — отсече Беки. — Това влиза в противоречие с всичко, което родителите ми биха сметнали за „приемливо поведение“.

— Добро утро, Хадлоу — поздрави подполковникът, след като влезе с маршова стъпка в банката и подаде на директора балтона, бомбето и бастуна си.

— Добро утро, сър Данвърс — отвърна директорът и връчи вещите на един от чиновниците. — За нас е чест да уважите с присъствието си скромното ни учреждение.

Волю-неволю Беки си помисли, че само преди няколко седмици в друга банка горе-долу със същия капитал са я посрещнали съвсем различно.

— Заповядайте, елате в кабинета ми — покани ги директорът и протегна ръка така, сякаш е регулировчик на оживено кръстовище.

— Разбира се, но нека първо ви представя господин Тръмпър и госпожица Салмън, мои съдружници в това начинание.

— Много се радвам — оповести директорът, след което намести очилата върху носа си и се ръкува с Чарли и Беки.

На нея й направи впечатление, че, както никога, Чарли само си мълчи и току подръпва яката на ризата, която очевидно му беше възтясна. Предишната седмица бяха прекарали цяла сутрин на Савил Роу 22 22 Улица в Лондон, където навремето са се намирали ателиетата на най-добрите мъжки шивачи. — Б.пр. , където на Чарли му бяха взели какви ли не мерки, за да му ушият нов костюм, но когато Дафни подметна, че не било зле да му вземат мерки и за риза, той категорично отказа да си губи повече времето, та накрая младата жена се видя принудена да налучква размера на яката.