Джефри Арчър - Търговецът

— Да, господин Краудър — каза младата жена. — Бих искала да държите под око всички имоти на Челси Терас и да предупредите мен или господин Тръмпър, ако случайно подочуете, че някой от тях ще бъде обявен за продан.

— Вероятно ще бъде от полза, ако подготвя пълна оценка на имотите по улицата, а после да представя на вас и на господин Тръмпър изчерпателен доклад, от който вие сами да добиете представа.

— Ще ни помогнете много — отвърна Беки, но не издаде учудването си, че посредникът сам е изявил подобно желание.

Стана, за да покаже, че смята срещата за приключена. Докато вървяха към изхода, господин Краудър се престраши да каже:

— Доколкото знам, жителите на Челси пазаруват твърде често в магазина на номер сто четирийсет и седем.

— Откъде знаете? — възкликна младата жена, която отново бе доста изненадана.

— Въпреки че живеем чак във Фулам — обясни посредникът, — съпругата ми купува плодове и зеленчуци единствено от там.

— Жена с вкус — отбеляза Беки.

— Точно така — потвърди господин Краудър.

Тя очакваше банките да я посрещнат със същия плам, както и посредникът в кантората за недвижими имоти. Бе набелязала осем банки, където се надяваше да откликнат на молбата й, но бързо установи, че има голяма разлика между това да се явяваш като купувач и да ходиш като човек, който моли за услуга. На когото и да изложеше плана си, бил той последният човек, от когото зависеше решението, той само клатеше глава. Това важеше дори за банката, където беше сметката на магазин „Тръмпър“.

— Един от дребните чиновници в банка „Пени“ — оплака се тя вечерта на Дафни — дори има наглостта да ми заяви да съм се омъжела и тогава те щели на драго сърце да работят със съпруга ми.

— Явно за пръв път влязохме в сблъсък със света на мъжете — усмихна се Дафни и метна списанието на пода. — С техните затворени общества и клубове. Мястото на жената е в кухнята, а ако си малко по-симпатична, от време на време може би и в спалнята.

Беки кимна свъсена и след като вдигна списанието, го сложи на страничната масичка.

— Да ти призная, подобно отношение не ме е притеснявало никога — продължи Дафни и пъхна крачета в изискани обувки с остри върхове. — Но за разлика от теб, скъпа, не съм се родила с такива прекомерни амбиции. Какво пък, явно е време отново да ти хвърля спасителен пояс.

— Спасителен пояс ли?

— Ами да. Ако искаш да излезеш от задънената улица, ти трябва вратовръзка на старо престижно училище.

— Няма ли да изглеждам смешно?

— Сто на сто, но аз не ти предлагам да я носиш ти. Натъкваш се на такива трудности заради пола, към който спадаш, да не споменаваме пък просторечието, на което говори Чарли, макар че аз съм на път да го излекувам от него. Но едно е сигурно: още не са измислили начин да променят пола на човека.

— Стига си увъртала де — подкани невинно Беки.

— Колко си нетърпелива, скъпа! В това отношение си същата като Чарли. Все пак ние сме обикновени простосмъртни, дай ни малко повече време, за да обясним какво имаме предвид.

Беки се настани в ъгъла на канапето и отпусна ръце върху скута си.

— Като начало проумей, че всички банкери до последния са страхливи сноби — продължи Дафни. — Ако не бяха такива, щяха да рискуват като вас и да държат магазини. За да ги умилостивиш, ти трябва почтен мъж за прикритие.

— Мъж за прикритие ли?

— Ами да. Ако се налага, ще идва с теб в банката. — Дафни стана, погледна се в огледалото и чак тогава допълни: — Такъв човек може и да не е благословен с твоя ум, но от друга страна, няма да бъде обременен с твоя пол и с просторечието на Чарли. Затова пък ще притежава стара вратовръзка от престижно училище и за предпочитане, благородническа титла в притурка към нея. Банкерите направо си мрат за разните му баронети. Най-важното обаче е да се добереш до човек, закъсал за пари в брой, комуто, така да се каже, да му броиш за оказаната услуга.

— Нима съществуват такива хора? — учуди се Беки.

— О, с лопата да ги ринеш. Много повече са от хората, готови да работят с пот на челото и един-единствен ден. — Дафни се усмихна, за да й вдъхне увереност. — Дай ми седмица-две и със сигурност ще ти представя списъче от поне трима души. Сама ще се убедиш.

— Ти си истинско съкровище! — възкликна приятелката й.

— Но в замяна очаквам от теб една дребна услуга.

— Само кажи, готова съм на всичко!

— Не говори така, нали знаеш, аз съм използвачка. Този път обаче молбата ми е съвсем скромна и е напълно по силите ти. Приеми, ако Чарли те покани на вечерята и на бала на полка.