Джефри Арчър - Търговецът

Той вдигна мъничко листче със списък на покупките и сметка срещу тях.

— Ще очаквам с нетърпение да се видим на бала, сър — рече младежът.

Хамилтън кимна и без да казва и дума, излезе от магазина.

Беки отиде при съдружника си, който съвсем беше забравил, че тя го чака, за да си поговорят.

— Не е нужно да стоиш мирно, Чарли — заяде се Беки.

— Това беше моят командир, подполковник сър Данвърс Хамилтън — поясни доста високопарно младежът. — Ръководеше ни на фронта, джентълмен до мозъка на костите. Дори ми помни името.

— Я се чуй, Чарли, какви ги говориш! Той може и да е джентълмен, но вече е в запаса, докато ти ръководиш преуспяващ магазин. Лично аз предпочитам да съм на твое място.

— Да де, но той бе командващ на фронта. Толкова ли не разбираш?

— Точно така, бил е — натърти Беки. — Сам каза, че полкът е заминал без него за Индия.

— Това не променя нищо.

— Помни ми думите, Чарли Тръмпър, един ден този човек ще се обръща към теб на „сър“.

Стана една седмица, откакто Гай беше заминал, и сега вече се случваше Беки да не се сеща за него в продължение на цял час.

Предната нощ почти не бе мигнала — беше му писала писмо, но на другата заран, когато тръгна на лекции, изобщо не спря при пощенската кутия. Бе успяла да си втълпи, че не го е дописала единствено заради господин Палмър.

Ден след заминаването на Гай тя с разочарование бе установила, че в „Таймс“ пак няма обява за годежа им, а в края на седмицата съвсем се отчая. В понеделник се беше умърлушила дотолкова, че се обади по телефона в „Гаръд“, където й казаха, че капитан Трентам от Кралския стрелкови полк изобщо не е поръчвал пръстен. Тя реши да изчака още една седмица и чак тогава да пише на Гай. Все й се струваше, че има някакво простичко обяснение.

Мислите й отново бяха погълнати почти изцяло от него, когато тя отиде в кантората на Джон Д. Уд на Маунт стрийт. Натисна звънеца върху гишето и потърси господин Палмър.

— Господин Палмър ли? Той вече не работи при нас — обясниха й. — Напусна преди близо година, госпожице. Мога ли да ви помогна с нещо? — попита човекът зад гишето.

Беки стисна с две ръце плота.

— Добре тогава, уредете ми среща с някой от съдружниците — отсече тя.

— По какъв въпрос? — попита служителят.

— Дошла съм да обсъдя покупката на магазините, намиращи се на Челси Терас номер сто трийсет и едно и сто трийсет и пет.

— А за кого да предам?

— Казвам се Ребека Салмън.

— Един момент — рече младежът, но се бави доста дълго.

Когато най-после се върна, го придружаваше много по-възрастен мъж в дълго черно сако и очила с рогови рамки. От джобчето на жилетката му висеше сребърен ланец.

— Добро утро, госпожице Салмън — поздрави той. — Казвам се Краудър. Елате, ако обичате, с мен.

Вдигна капака на гишето и я поведе през кантората. Беки тръгна след него.

— За този сезон времето е хубаво, нали, драга госпожице?

Беки погледна през прозореца и видя чадърите по тротоара, но реши да не оспорва мнението на господин Краудър. Влязоха в тясна стаичка в дъното, където той оповести с неприкрита гордост:

— Това е кабинетът ми. Заповядайте, седнете, госпожице Салмън! — Човекът махна с ръка към неудобен нисък фотьойл точно срещу писалището. Самият той се намести на стола с висока облегалка. — Съдружник съм във фирмата. Но със съвсем малък дял. — Мъжът се засмя на собствената си шегичка. — Та какво обичате?

— Ние със съдружника ми смятаме да закупим магазините на Челси Терас сто трийсет и едно и сто трийсет и пет.

— Така значи — рече господин Краудър и се взря в папката. — И този път ли госпожица Дафни Харкорт-Браун…

— Този път госпожица Харкорт-Браун няма да участва в сделката и ако заради това не желаете да преговаряте с мен или с господин Тръмпър, ние на драго сърце ще се обърнем направо към продавача — отсече Беки и затаи дъх.

— О, не ме разбирайте погрешно, драга ми госпожице. Сигурен съм, че с удоволствие ще работим и занапред с вас.

— Благодаря.

— Хайде да започнем с номер сто трийсет и пет — подхвана господин Краудър, след което намести очилата върху носа си и разлисти папката върху писалището. — А, да, господин Кендрик, отличен месар. За съжаление смята да се оттегли в почивка.

Беки въздъхна, при което мъжът я погледна над очилата.

— Лекарят му е казал, че няма друг избор, ако иска да поживее още няколко месеца — уточни тя.

— Точно така — потвърди господин Краудър и отново се зачете в папката. — Виждам, че иска сто и петдесет лири стерлинги за самия имот и още сто за оборудването и стоката в месарницата и за търговското разрешително.