Джефри Арчър - Търговецът

— И колко ще вземе самият той?

— Не разбирам накъде биете, драга ми госпожице — вдигна вежди съдружникът със съвсем малък дял.

— Господин Краудър, нека не си губим взаимно времето. Между нас да си остане, но при подходящи цени смятаме да изкупим всички обявени за продан магазини на Челси Терас. Крайната ни цел е да притежаваме всички магазини там, дори и това да ни отнеме цял живот. Нямам намерение през следващите двайсет години да посещавам кантората ви колкото за да се надлъгваме. Но дотогава вероятно вие ще бъдете съдружник със значително по-голям дял и ние двамата ще се занимаваме с далеч по-полезни неща. Ясна ли бях?

— Пределно ясна — потвърди господин Краудър и се взря в бележката, която Палмър бе прикачил към книжата за продажбата на магазина на Челси Терас номер сто четирийсет и седем: младежът не бе преувеличил ни най-малко в мнението си за клиентката, което бе изказал най-чистосърдечно. Краудър отново намести очилата. — Според мен господин Кендрик ще склони на цена от сто двайсет и пет лири стерлинги, ако вие се съгласите да му изплащате, докато е жив, годишна пенсия от двайсет и пет лири.

— Но той може да живее още цяла вечност.

— Явно съм длъжен да ви напомня, драга ми госпожице, че не аз, а вие отворихте дума за твърде разклатеното здраве на господин Кендрик.

Съдружникът с малкия дял си позволи за пръв път да се облегне на стола.

— Нямам желание да лишавам господин Кендрик от пенсия — натърти Беки. — Много ви моля, предложете му за имота сто лири стерлинги и по двайсет лири годишно като пенсия за период от осем години. По втората част на предложението съм готова да преговаряме, но не и по първата. Ясна ли бях, господин Краудър?

— Да, драга ми госпожице.

— И щом ще му плащам пенсия, очаквам от време на време той да ни дава съвети, ако случайно опрем до помощта му.

— Да, да — записа си Краудър искането й отстрани върху полето.

— А какво ще ми кажете за магазина на номер сто трийсет и едно?

— Там положението е по-деликатно — подхвана Краудър и отвори друга папка. — Не знам дали сте докрай наясно с обстоятелствата, драга ми госпожице, но…

Беки реши този път да не му помага. Усмихна се благо-благо.

— Хмм, и така — продължи съдружникът с малък дял, — господин Ръдърфорд възнамерява да замине с един свой приятел за Ню Йорк, където да отвори антиквариат в квартал на име Вилидж.

Той се подвоуми.

— Да не би в съдружието им да има нещо необичайно? — притече му се все пак Беки на помощ, след като и двамата мълчаха дълго. — Може би господин Ръдърфорд предпочита да прекара остатъка от живота си в нюйоркски апартамент, вместо в килия в „Брикстън“ 20 20 Затвор в покрайнините на Лондон. — Б.пр. .

— Точно така — потвърди господин Краудър и върху челото му се застича капка пот. — В този случай господинът смята да изнесе цялото оборудване и стока от магазина, понеже е на мнение, че в Манхатън тя ще се продаде по-скъпо. Така че говорим за цената единствено на самия имот.

— Мога ли да разчитам, че няма да иска пенсия?

— Да, да, разбира се — потвърди Краудър.

— И ако отчетем, че клиентът ви е притиснат до стената, можем ли да очакваме, че цената е малко по-разумна?

— Не бих казал — натърти мъжът, — все пак въпросният магазин е доста по-голям от другите в Челси…

— Сто двайсет и осем квадрата — вметна Беки, — а магазинът на номер сто четирийсет и седем е деветдесет квадрата, които закупихме за…

— Разрешете да отбележа, госпожице Салмън, че за ония времена цената е била твърде разумна…

— И все пак…

— Да, твърде разумна — повтори господин Краудър и по челото му се търкулна поредната капка пот.

— И така, вече уточнихме, че господин Ръдърфорд не очаква пенсия. А колко иска за магазина?

— Иска — проточи мъжът, който отново се бе взрял в папката, — двеста лири стерлинги. Но аз подозирам — добави той още преди Беки да му е отправила поредното предизвикателство, — че ако успеем да се договорим бързо, той ще склони и само на сто седемдесет и пет лири. — Веждите му се извиха на дъга. — Доколкото подразбрах, клиентът бърза да замине час по-скоро при своя приятел.

— Щом толкова бърза, дали няма да смъкне цената на сто и петдесет лири? Може би дори ще склони на сто и шейсет, ако пазарлъкът се проточи с няколко дни.

— Точно така — изрече господин Краудър и извади от горния си джоб кърпа, с която попи потта, избила по челото му. — Нещо друго, драга ми госпожице? — попита той, след като си прибра кърпата.