Джефри Арчър - Търговецът

Тя отново си погледна часовника: единайсет часът и двайсет и една минути. За пръв път усети, има нещо гнило. И най-неочаквано зърна Гай — вървеше по перона към нея, следван от мъж, който мъкнеше два куфара, и от носач, нарамил още повече багаж.

Гай се извини, но не обясни защо е закъснял, само заповяда на ординареца да качи багажа и да го чака в купето. Няколко минути двамата с Беки си говореха общи неща, Гай дори й се стори някак отчужден, но тя си каза, че на перона има и доста негови колеги, други офицери, които се сбогуваха — някои дори с жените си.

Чу се свирка, Беки видя, че един от железничарите си гледа часовника. Гай се наведе, целуна я лекичко по бузата и най-неочаквано се обърна. Беки видя как той бърза да се качи на влака — дори не я погледна. В главата й изникваше само една картина — голите им тела, преплетени върху тясното легло, и думите на Гай: „Ще те обичам винаги, знаеш го, нали?“.

Чу се последната свирка на заминаващия влак, железничарят размаха зелено флагче, Беки продължи да стои сам-сама на перона. Потрепери от повея на вятъра, когато композицията изпълзя като змия от гарата и пое към Саутхамптън. Смеещите се девойки също тръгнаха, но в друга посока — към екипажите и автомобилите, управлявани от шофьори.

Беки отиде при вестникарската будка в дъното на седми перон и за три пенса си купи брой на „Таймс“: първо припряно, сетне по-бавно провери всички имена в списъка на сгодените.

Сред тях нямаше имената на Трентам и Салмън.

Още преди да са им донесли супата, Беки съжали, че е приела поканата на Чарли да вечерят в „Скалини“, единствения ресторант, който той знаеше. Чарли я обграждаше с внимание, от което тя се чувстваше още по-гузна.

— Тази рокля ти отива много — рече той, възхитен от тоалета в пастелен цвят, който Беки отново бе взела от гардероба на Дафни.

— Благодаря ти.

Последва дълго мълчание.

— Извинявай — рече младежът. — Не биваше да те каня точно в деня, когато капитан Трентам заминава за Индия.

— Утре в „Таймс“ ще излезе обявата, че сме се сгодили — отвърна Беки, забила поглед в чинията със супата.

— Честито — поздрави я някак равнодушно Чарли.

— Гай не ти е симпатичен, нали?

— Никога не съм намирал общ език с офицерите.

— Но по време на войната пътищата ви са се кръстосали. Всъщност ти го познаваш преди мен — възкликна най-неочаквано младата жена. — Усетих го още когато вечеряхме заедно първия път.

— Би било преувеличено да се каже, че го познавам — възрази Чарли. — Служили сме в един и същи полк, но до оная вечер никога не сме се хранили на една маса.

— Но нали сте воювали рамо до рамо.

— Заедно с още четири хиляди мъже от полка — рече той — не се хвана толкова лесно в капана.

— Храбър ли беше като офицер, уважаваха ли го?

Точно тогава най-неочаквано при тях дойде келнерът.

— Какво ще пиете с рибата, господине?

— Шампанско — поръча Чарли. — Така де, дошли сме да празнуваме.

— И какво, ако не е тайна? — попита Беки, без да се усети, че той го е казал колкото да смени темата.

— Резултатите от първата година. Или си забравила, че вече изплатихме повече от половината заем, отпуснат ни от Дафни?

Беки успя да се усмихне, осъзнала, че докато тя се е притеснявала за Гай и за заминаването му, Чарли е хвърлил всичките си сили, за да реши другия й проблем. Но въпреки добрата новина продължиха да мълчат — само от време на време Чарли казваше по нещо, което невинаги получаваше отговор. Беки току отпиваше от шампанското и си взимаше колкото да не е без никак от рибата, а накрая не си поръча десерт и почти не скри облекчението си, когато им донесоха сметката.

Чарли плати и остави на сервитьора голям бакшиш, от който — помисли си Беки — Дафни би се гордяла.

Тя се изправи и усети, че й се вие свят.

— Добре ли си? — попита Чарли и я прегърна през раменете.

— Да, да, добре съм — рече младата жена. — Не съм свикнала две поредни вечери да пия толкова много вино.

— А не хапна почти нищо — укори я младежът, след което я изведе в нощния студ.

Хванати под ръка, тръгнаха по Челси Терас и Беки волю-неволю си помисли, че който не ги познава, сигурно ще ги помисли за влюбени. Когато стигнаха входа на жилището на Дафни, се наложи Чарли да бръкне в чантата на Беки, за да намери ключовете. Успя с триста мъки да отключи, като крепеше спътницата си, облегнала се на стената. Но краката на Беки току се подкосяваха и Чарли я хващаше, за да не падне. После я вдигна на ръце и я качи на първия етаж. Едва успя да отвори входната врата — страхуваше се да не изпусне младата жена. Най-сетне влезе, олюлявайки се, в хола и сложи Беки на канапето. Изправи се, пое си дъх и се запита дали да я остави тук, или да потърси спалнята.