Джефри Арчър - Търговецът

Гай я пусна и рече:

— Имам една приятна изненада за теб, скъпа, пазех я за тази вечер.

— Каква?

— Утре във вестник „Таймс“ ще бъде обявен годежът ни.

За миг Беки бе толкова смаяна, че само погледна младежа.

— О, скъпи, това е прекрасно!

Отново го прегърна и този път не се дръпна, когато той заопипва гърдите й. После обаче попита:

— Но какво ще каже майка ти?

— Пет пари не давам какво ще каже — възкликна Гай и пак я зацелува по шията.

Плъзна длан и по другата й гърда, а Беки разтвори устни и езиците им се докоснаха.

Усети как Гай разкопчава копчетата отзад на роклята й — отначало бавно, сетне по-уверено. Тя се изчерви, когато младежът махна куртката и вратовръзката и ги метна върху облегалката на канапето, и се запита дали да не му каже, че са отишли прекалено далеч.

Но Гай се зае да разкопчава ризата си и Беки съвсем се уплаши: вече нямаше власт над нещата.

Младежът се надвеси и съблече сакото на Беки. След това отново започна да я целува и да прокарва длани по гърба й.

Младата жена си помисли, че може би ще й се размине, ако Гай не успее да разкопчее сутиена. Но не след дълго стана пределно ясно, че той и друг път се е справял с тази нелека задача: разкопча чевръсто копченцата и насочи вниманието си към бедрата на Беки. Най-неочаквано спря, когато дланта му стигна горния край на чорапите, погледна я в очите и промълви:

— Опитвах се да си представя как изглеждаш, но и през ум не ми е минавало, че си толкова красива.

— Благодаря — прошепна Беки и изправи гръб.

Гай й подаде чашата с бренди и тя отпи още една глътка, след което се запита дали не е по-разумно да каже например, че кафето е изстинало, и да отиде в кухнята, за да направи друго.

— Въпреки всичко тази вечер изживях голямо разочарование — допълни Гай, без да сваля длан от бедрото й.

— Разочарование ли! — възкликна Беки и остави чашата.

Вече я хващаше.

— Да — потвърди Гай. — Заради годежния ти пръстен.

— Годежният ми пръстен ли? — бе още по-смаяна младата жена.

— Поръчах го преди повече от месец в „Гаръд“ 18 18 В миналото една от най-големите фирми за бижута в Лондон. — Б.пр. и ми обещаха, че тази вечер мога да го взема. Ала днес следобед ми съобщиха, че ще бъдат готови едва утре рано сутринта.

— Не е толкова важно — рече Беки.

— Как да не е важно! — възкликна Гай. — Исках тази вечер да ти го сложа. Дано ти е възможно утре сутринта да дойдеш малко по-рано на гарата. Смятам да падна на колене и да ти поднеса пръстена направо на перона.

Беки стана и се усмихна, Гай също се изправи и я прегърна.

— Винаги ще те обичам, знаеш го, нали?

Роклята на Дафни се плъзна и падна на пода. Гай хвана Беки за ръката и тя го заведе в спалнята.

Той отметна припряно покривката, скочи на леглото и протегна ръце. Без да губи и миг, Беки отиде при младежа, а той махна набързо останалите й дрехи и започна да я целува навсякъде по тялото, а после я люби с обиграност, каквато, както си помисли тя, се постига само с много практика.

Макар да я позаболя, Беки бе изненадана колко бързо е приключило дългоочакваното усещане. Тя се притиска дълго, сякаш цяла вечност до Гай. Той току повтаряше колко държи на нея, което попритъпи вината, обзела Беки — нали все пак бяха сгодени!

Тя вече се унасяше, когато й се стори, че чува затръшване на врата. Обърна се, решила, че са съседите на горния етаж. Гай почти не се помръдна. Не щеш ли, вратата на спалнята се разтвори рязко и пред тях изникна Дафни.

— Извинявайте, не знаех, че сте тук — прошепна тя и затвори тихо вратата след себе си.

Беки погледна притеснена любимия си. Той се усмихна и я прегърна.

— Не се плаши. Дафни няма да каже на никого.

Притегли я с ръка и отново я люби.

Когато Беки отиде на първи перон, гара „Уотърлу“ вече гъмжеше от униформени мъже. Беше закъсняла само две-три минути и се изненада, че Гай не я чака. После се сети, че той първо трябва да отскочи до Албемарл стрийт, за да вземе пръстена.

Погледна табелата отстрани на влака: с бял тебешир с едри печатни букви пишеше „Лондон — Саутхамптън, връзка с кораба на «Пенинсюлър и Ориентъл» 19 19 Голяма корабоплавателна компания, пътуваща главно до Индия, Австралия и Далечния изток. — Б.пр. , потеглящ за Индия. Тръгва в 11:30 ч.“. Беки продължи да оглежда притеснена перона, докато погледът й не се натъкна на няколко безпомощни девойки. Бяха се събрали под гаровия часовник и говореха в хор с пискливи истерични гласчета за балове, срещи по поло и кой ще се жени в скоро време. Те си знаеха, че трябва да се сбогуват тук, на гарата, понеже не приляга на младо момиче да придружава някой офицер чак до Саутхамптън — освен ако не е омъжено или сгодено за него. Но Беки си помисли как тазсутрешният брой на „Таймс“ съобщава, че те двамата с Гай са сгодени, така че може би щяха да я пуснат да изпрати своя годеник чак до пристанището…