Джефри Арчър - Търговецът

— Хайде да вечеряме в кафене „Ройъл“, където бяхме заедно първия път — предложи Гай в понеделника преди заминаването си.

— А, не — рече Беки. — Нямам намерение последната вечер да те деля със стотина непознати. — Тя се подвоуми, подвоуми и добави: — Ако ми се доверяваш като готвачка, предпочитам да те поканя на вечеря у нас. Така поне ще бъдем сами.

Гай се усмихна.

След като нещата в магазина явно потръгнаха, Беки вече не се отбиваше всеки ден, но ако минаваше покрай номер сто четирийсет и седем, не можеше да се сдържи и да не надзърне през витрината. Онзи понеделник тя изненадана видя, че Чарли го няма зад щанда.

— Насам, насам! — чу се вик.

Беки се обърна и видя, че Чарли седи на същата пейка срещу магазина, където го бе заварила и в деня, когато той се бе прибрал в Лондон. Прекоси улицата и отиде при него.

— Ама ти какво, да не си излязъл в пенсия, преди да сме си платили борчовете?

— Няма такова нещо, не съм излязъл в никаква пенсия. Работя.

— Хубава работа, работел! Я обясни, господин Тръмпър, откога да седиш в понеделник сутрин по пейките в парковете се води за работа?

— Не друг, а Хенри Форд ни учи, че „за всяка минута действие трябва да отделиш по час размисъл“ — отвърна Чарли и на младата жена й направи впечатление, че просторечието му вече почти не се долавя.

— И накъде те тласкат днес мислите на Форд? — попита тя.

— Към онези магазини отсреща.

— Към всичките ли? — Беки извърна очи натам. — И до какъв извод е щял да стигне господин Форд, ако е седял на тази пейка?

— Че те всъщност представляват трийсет и шест различни начина да правиш пари.

— Никога не съм ги броила, но щом казваш, че са трийсет и шест, ще ти повярвам.

— И какво друго виждаш, ако погледнеш към отсрещния тротоар?

Беки отново извърна очи към Челси Терас.

— Навалица от хора, които сноват напред-назад по тротоара, главно жени със слънчобрани, бавачки, тикащи бебешки колички, и някое и друго дете, което скача на въже или върти обръч. — Тя замълча. — А ти какво виждаш?

— Две табели „Продава се“.

— Да ти призная, не съм ги забелязала.

Беки за кой ли път насочи поглед към отсрещния тротоар.

— Защото гледаш с други очи — поясни Чарли. — Първо, имаме месарницата на Кендрик. Е, знаем всичко за него, нали така? Получи инфаркт и лекарите го посъветваха да се пенсионира, ако иска да поживее още малко.

— Освен това имаме магазина на господин Ръдърфорд — отбеляза Беки, съгледала втората табела „Продава се“.

— Да, антикварят. Драгият Джулиан е решил да продаде магазина и да се пресели при приятеля си в Ню Йорк, където обществото гледа с по-добро око на такива наклонности… как ти харесва думичката?

— Ама ти откъде знаеш…

— Имам си източници — отвърна Чарли и се пипна по носа. — Това е като въздуха и водата за всеки предприемач.

— Поредното правило на Форд ли?

— Не, източникът се намира значително по-близо — призна си младежът. — И се казва Дафни Харкорт-Браун.

Беки се усмихна.

— И какво смяташ да предприемеш?

— Смятам да купя и двата магазина.

— И как, интересно, ще го направиш?

— С моята предприемчивост и с твоята бдителност.

— Сериозно ли говориш, Чарли Тръмпър?

— Никога не съм говорил по-сериозно. — Младежът я погледна отново. — В края на краищата не виждам особена разлика между Челси Терас и Уайтчапъл.

— Е, все има разлика — възрази Беки. — Някоя и друга десетична запетая.

— Ами да я преместим тая запетая, госпожице Салмън. Така де, водиш ми се съдружница, крайно време е да престанеш да дремеш и да започнеш да си вършиш твоята част от работата.

— Ами изпитите?

— Приятелят ти замина за Индия, използвай свободното време, с което вече разполагаш.

— Всъщност заминава утре.

— В такъв случай ти отпускам още един ден градски отпуск. Нали военните му викат така? А утре ще се върнеш при Джон Д. Уд и ще си уредиш среща с онзи млад пъпчив служител… как му беше името?

— Палмър — отговори Беки.

— Точно така, Палмър. Заръчай му да уговори продажбата и на двата магазина и го предупреди, че проявяваме интерес към всичко на Челси Терас, което в бъдеще бъде обявено за продан.

— Всичко на Челси Терас ли? — ахна Беки, която вече си водеше записки на гърба на тетрадката.

— Освен това трябва да осигурим парите за покупката на имотите, ето защо обиколи банките и уговори изгодни условия. Ако ти поискат лихва над четири на сто, изобщо не разговаряй.

— Ако ми поискат лихва над четири на сто, да не разговарям — повтори младата жена, след което вдигна очи и допълни: — Но това, Чарли, са цели трийсет и шест магазина!