Джефри Арчър - Търговецът

— Лека нощ, Гай — пожела му припряно.

— Не си много дружелюбна — укори я мъжът, който вече бе прекосил стаята и бе приседнал на крайчеца на леглото. — Просто исках да се уверя, че се чувстваш добре. Доста ти се събра тази вечер.

— Добре съм, благодаря — рече хладно младата жена.

Когато Гай понечи да я целуне, тя се дръпна толкова силно, че си удари лявото ухо.

— Времето вероятно не е много подходящо.

— И мястото — допълни Беки и се дръпна още повече — насмалко да падне от другата страна на леглото.

— Исках само да те целуна за „лека нощ“.

Младата жена му разреши от немай-къде да я прегърне и да я целуне по устните, Гай обаче я задържа в обятията си по-дълго, отколкото беше очаквала, и накрая тя се видя принудена да го избута.

— Лека нощ, Гай — отсече.

Отпърво той не се помръдна, после обаче се изправи бавно и каза:

— Може би някой друг път.

След миг Беки чу как вратата се затваря след него.

Поизчака малко, сетне стана от леглото. Отиде, завъртя ключа, извади го и пак си легна. Доста дълго се мята, преди да заспи.

Когато на другата сутрин слезе за закуска, разбра от майор Трентам, че жена му почти не била мигнала и още страдала от мигрена, затова решила да полежи, докато главата й мине напълно.

По-късно, когато майорът и Гай отидоха на църква и оставиха Беки да чете във всекидневната неделните вестници, на нея й направи впечатление, че слугите си шушукат нещо и се споглеждат.

Госпожа Трентам се появи за обяд, но дори и не опита да се включи в разговора в другия края край на масата. Най-неочаквано, докато им поднасяха плодовата салата с крем, тя попита:

— За какво беше днешната проповед?

— „Не причинявай на другите онова, което не искаш те да причиняват на теб“ — отвърна някак дръпнато майорът.

— Хареса ли ви службата в нашата църква, госпожице Салмън? — обърна се за пръв път домакинята към Беки.

— Аз не съм… — подхвана младата жена.

— А, да, вие сте от богоизбраните.

— Не, не, ако изобщо може да се каже, че изповядвам някаква религия, то това е римокатолицизмът.

— А! — престори се на изненадана домакинята. — Пък аз си рекох, е с това име… Салмън… при всички положения нямаше да ви хареса в нашата църква, прекалено скромна е.

Беки се запита дали всяка дума, всяка постъпка на госпожа Трентам са предварително отрепетирани.

След обяда домакинята отново изчезна някъде, а Гай предложи двамата с Беки да се поразходят. Младата жена се качи в отредената й стая, за да обуе възможно най-старите си обувки — не искаше и да си помисли, че отново може да й се наложи да взима някой чифт от ботушите за езда на госпожа Трентам.

— Готова съм на всичко, само и само да се махнем от къщата — сподели тя с Гай, щом слезе при него, и не посмя да отвори отново уста, докато не беше сигурна, че госпожа Трентам вече не може да я чуе.

— Какво очаква майка ти от мен? — възкликна накрая.

— О, не го взимай толкова навътре — успокои я Гай и я хвана за ръката. — Прекалено чувствителна си. Татко е убеден, че с времето мама ще свикне с теб, пък и ако трябва да избирам между двете, знам коя ми е по-важна.

Беки стисна ръката му.

— Благодаря ти, скъпи, но не съм сигурна, че ще издържа още една вечер като снощната.

— Можем да си тръгнем, когато поискаме, и да прекараме остатъка от деня у вас — рече младежът. Беки се извърна към него — не го беше разбрала. Той добави бързо: — Хайде да се връщаме! Току-виж мама пак започнала да опява, че цял следобед сме я оставили сама.

Ускориха крачка.

След няколко минути вече се качваха по каменното стълбище пред къщата. Беки само се преобу, погледна се в огледалото — да не би да е рошава, и се върна при Гай в дневната. С изненада видя, че чаят вече е пренесен. Погледна си часовника: беше едва три и четвърт.

— Много жалко, Гай, че накара всички да те чакат — бяха първите думи, които Беки чу, след като влезе в стаята.

— Никога досега не сме пили чая толкова рано — намеси се майорът от другата страна на камината.

— Вие, госпожице Салмън, ще пиете ли чай? — попита домакинята така, сякаш дори името звучеше обидно.

— Да, благодаря — отговори младата жена.

— Защо не се обръщаш към Беки на малко име — подметна Гай.

Госпожа Трентам впи очи в сина си.

— Не приемам тези днешни нрави, когато всички си говорят на малко име, дори и да са се запознали съвсем наскоро. Какъв чай искате, госпожице Салмън, дарджелински, жасминов или „Ърл Грей“? — попита тя още преди някой да е реагирал.