Джефри Арчър - Търговецът

— Добре заварили.

Майорът бе малко по-нисък от сина си, но като него бе строен и рус, макар че косата по слепоочията му вече беше започнала да побелява. Приликите обаче свършваха дотук. Лицето на Гай бе свежо и бледо, докато кожата на майор Трентам бе загрубяла, точно като на човек, прекарал по-голямата част от живота си на открито. Когато му протегна ръка, Беки усети, че дланите му са изпръхнали — той очевидно работеше на полето.

— Тия красиви лондонски обувчици не са много подходящи за онова, което съм намислил — обяви майорът. — Ще се наложи да сложите ботушите за езда на жена ми или може би някой от чифтовете на Найджъл.

— Найджъл ли? — учуди се младата жена.

— Трентам младши. Гай не ви ли е казвал за него? Тази година завършва „Хароу“ 16 16 Една от деветте най-стари привилегировани мъжки гимназии за деца на благородници, едри предприемачи и висши държавни чиновници. — Б.пр. . Надява се да влезе в Кралската военна академия „Сандхърст“ и доколкото разбирам, да засенчи брат си.

— Не знаех, че имаш…

— Не си заслужава да говорим за малкото ми братче — прекъсна я с ехидна усмивка Гай, докато баща му ги водеше по коридора към долапа под стълбите.

Беки погледна редицата кожени ботуши за езда, лъснати по-добре и от обувките й.

— Избирайте, драга — подкани майор Трентам.

След един-два опита Беки намери чифт, който й беше точно по мярка, и излезе заедно с Гай и баща му в градината. Почти цял следобед майор Трентам показва на младата гостенка огромното имение и когато се прибраха в къщата, Беки бе повече от готова за топлия пунш в сребърна купа, който ги чакаше в дневната.

Икономът им съобщи, че госпожа Трентам се била обадила да предупреди, че се е забавила в къщата на свещеника и нямало да успее да дойде за следобедния чай.

Майката на Гай още не се бе появила, когато надвечер Беки се върна в предоставената й стая, за да си вземе вана и да се преоблече за вечеря.

За пътуването Дафни бе преотстъпила на приятелката си две от своите рокли и дори й бе дала скъпа диамантена брошка във формата на полумесец, за която Беки се притесняваше доста. Но щом се погледна в огледалото, всичките й страхове се разсеяха.

Чу, че многобройните часовници в къщата отброяват в хор осем часа, и се върна в дневната. Роклята и брошката направиха осезаемо впечатление на двамата мъже. От майката на Гай все така нямаше и следа.

— Каква прелестна рокля, госпожице Салмън! — възкликна домакинът.

— Благодаря ви, майор Трентам — отвърна Беки и протегна ръце, за да ги постопли на огън, после огледа и помещението.

— Жена ми ще дойде всеки момент — увери я майорът, а икономът й донесе чаша херес на сребърен поднос.

— Много ми хареса разходката из имението.

— Надали, скъпа, може да се опише като имение — отвърна домакинът със сърдечна усмивка. — Но се радвам, че ви е било приятно — допълни той и погледна някъде зад нея.

Беки се обърна и видя, че в стаята влиза висока изискана жена, облечена от глава до пети в черно. Тя тръгна бавно и спокойно към тях.

— Запознай се с Беки Салмън, мамо — рече Гай, след което пристъпи напред и я целуна по бузата.

— Много ми е приятно — каза Беки.

— Мога ли да попитам кой е имал нахалството да вземе от долапа най-хубавите ми ботуши за езда? — тросна се госпожа Трентам, без да обръща внимание на протегнатата ръка на Беки. — А после ги е върнал целите в кал?

— Аз — отговори майорът. — В противен случай щеше да се наложи госпожица Салмън да обикаля из имението на високи токове. А при тези обстоятелства това едва ли е разумно.

— Може би щеше да е по-разумно госпожица Салмън да си беше донесла подходящи обувки.

— Извинявайте… — подхвана Беки.

— Къде се губиш цял ден, майко? — намеси се Гай. — Надявахме се да те видим по-рано.

— Опитвах се да реша някои от проблемите, които, както се оказа, не са по силите на новия ни енорийски свещеник — отвърна госпожа Трентам. — Тоя човек явно си няма и понятие как да организира празник на плодородието. На какво ли ги учат в Оксфорд?

— Сигурно на богословие — предположи мъжът й.

Икономът се прокашля.

— Вечерята е пренесена, уважаема госпожо.

Без да каже и дума, госпожа Трентам се завъртя и забърза към трапезарията. Сложи Беки отдясно на майора, точно срещу себе си. Три ножа, четири вилици и две лъжици блеснаха срещу Беки от квадратната маса. Тя веднага се досети кой прибор да вземе най-напред, защото започнаха със супа, но си даде сметка, че от тук нататък ще се наложи да гледа какво прави госпожа Трентам и да го повтаря.