Джефри Арчър - Търговецът

На другата сутрин Беки се събуди още преди да е иззвънял будилникът, стана, облече се и излезе много преди приятелката й дори да се е размърдала в леглото. Изгаряше от нетърпение да види как Чарли се справя първия ден. Докато вървеше към магазина, още отдалеч видя, че вече е отворено и някакъв самотен купувач се радва на прехласнатото внимание на Чарли.

— Добро утро, съдружнице — поздрави я той иззад щанда, когато тя влезе вътре.

— Добро утро — отвърна Беки. — Както гледам, решил си първия ден просто да седиш със скръстени ръце и да наблюдаваш как стават тия неща.

Видя, че той е започнал да обслужва купувачите още преди Гладис и Патси да са се явили на работа, докато клетият Боб Мейкинс изглеждаше много уморен, сякаш е краят на работното време.

— Точно сега не ми е до празни приказки с класата на безделниците — подметна Чарли. — Мога ли да се надявам, че тази вечер ще поговоря с теб?

— Разбира се — отвърна Беки.

Погледна си часовника, махна за довиждане и отиде на лекции. Установи, че й е трудно да се съсредоточи върху историята на Ренесанса и дори върху диапозитивите с творби на Рафаело, прожектирани с латерна магика върху бял екран. Притесняваше се, че ще прекара края на седмицата с родителите на Гай, после мислите й я отнасяха при Чарли — дали той щеше да печели достатъчно, за да изплатят дълга си към Дафни? Младата жена си призна, че е почти сигурна в успеха на своя приятел. С облекчение видя, че часовникът показва четири и половина. Завтече се, за да хване трамвая на ъгъла на Портланд Плейс, който за неин ужас едвам запъпли към Челси Терас.

Пред магазина за плодове и зеленчуци имаше малка опашка и още преди да е влязла вътре, Беки чу познатите закачки на Чарли:

— Половинка картофи сорт „Крал Едуард“, сочен грейпфрут от Южна Африка, защо, слънчице, да не добавим и една ябълка „Златна превъзходна“ и всичко това само за шилинг!

Изтънчени дами, бъдещи майки и бавачки, които биха възроптали, ако друг ги наречеше така свойски „слънчице“, направо се разтапяха, когато Чарли изричаше думата. Чак когато си тръгна и последният клиент, Беки успя да види какви промени вече е направил съдружникът й.

— Цяла нощ крак не съм подвил — обясни й той. — Изнесох всички празни щайги и стоката, която никой няма да купи. Накрая подредих шарените и зелените зеленчуци и всички меки плодове в горния край, а отпред сложих по-непривлекателната стока. Картофите, червеното цвекло, ряпата. Това си е златно правило.

— Дядо Чарли… — подхвана с усмивка младата жена, но се спря овреме.

Пак огледа пренаредените рафтове и волю-неволю се съгласи, че сега е много по-удобно. А и нямаше как да опровергае усмивките върху лицата на купувачите.

След месец пред магазина вече всеки ден се виеше опашка, а след два месеца Чарли предложи на Беки да се разширят.

— Къде? — прихна тя. — В спалнята ти ли?

— Горе няма място за зеленчуци — усмихна се и Чарли. — Поне откакто опашките пред „Тръмпър“ са по-дълги, отколкото за билети за „Пигмалион“. Още повече че за разлика от представлението нашият магазин е вечен.

Беки провери веднъж, сетне и втори път оборота от първото тримесечие — не можеше да повярва, че имат такава голяма печалба, и реши, че вероятно е време да го ознаменуват.

— Защо да не вечеряме в онзи италиански ресторант? — подметна Дафни, след като получи за тримесечието чек за много по-голяма сума, отколкото бе очаквала.

Беки посрещна възторжено предложението, но се изненада, че Гай не си умира от желание четиримата да вечерят заедно, а Дафни се готви твърде старателно за събитието.

— Не си въобразявай, че ще изхарчим за една вечер цялата печалба — предупреди я Беки.

— Жалко! — въздъхна на шега приятелката й. — Тъкмо се надявах, че ще се възползвам от наказателната клауза в договора. Не че се оплаквам де. Чарли ще ми подейства като свеж полъх след ония сухари, попските синове, и кривокраките конярчета, които съм принудена да търпя в края на всяка седмица.

— Само внимавай Чарли да не те изхруска за десерт.

Беки предупреди съдружника си, че масата е запазена за осем часа, и го накара да обещае, че ще облече най-хубавия си костюм.

— Имам само един — напомни й той.

Точно в осем Гай мина да вземе двете момичета от жилището им в дом номер деветдесет и седем, но докато вървяха към ресторанта, за разлика от друг път бе много свъсен и кисел. Влязоха в заведението няколко минути след уречения час. Завариха Чарли да седи сам в ъгъла — нервничеше и изглеждаше така, сякаш за пръв път стъпва в ресторант.