Джефри Арчър - Търговецът

— Едва ли, драга — възрази Беки. — Съмнявам се бригаден генерал Харкорт-Браун да посрещне с отворени обятия Чарли Тръмпър, за да пийнат по един херес преди сутрешния лов.

— Каква снобка си, Ребека Салмън! — възкликна през смях приятелката й. — С теб може и да живеем под един покрив, но не забравяй, че вие двамката с Чарли сте от една люпилня. Като си помисля, и с Гай се запозна пак благодарение на мен.

— Така си е — призна Беки, — но не можеш да отречеш, че все пак съм завършила „Сейнт Пол“ и сега следвам в Лондонския университет.

— В средите, от които произлизам, това не се брои за достойнство — отбеляза Дафни и си погледна ноктите. — Но сега, драга, не ми е до празни приказки с работническата класа — допълни тя. — Трябва да тръгвам. Хенри Бромсгроув ще ме води на танци в Челси. А Хенри не е мъж за изпускане, не искам да си пропилявам шансовете да ме покани през август във вилата си в Шотландия.

Докато пълнеше ваната, Беки се замисли за думите, които приятелката й бе изрекла на шега, с много обич, но които въпреки това изваждаха на преден план проблемите, изникващи пред нея всеки път, когато тя се опиташе да прекрачи установения вододел между обществените прослойки.

Дафни наистина я бе запознала само преди няколко седмици с Гай — беше я убедила да отиде с тях на „Бохеми“ в кралския оперен театър „Ковънт Гардън“. Беки и досега помнеше съвсем ясно онази първа среща. Особено след предупреждението на своята приятелка бе направила всичко възможно да не се влюби в Гай, докато седяха след представлението в кафенето на операта. Онази вечер гъстата му руса коса, наситеносините очи и неустоимото му обаяние сигурно бяха завъртели главите на не една и две жени, Беки обаче си каза, че Гай вероятно се отнася така с всяко момиче, и реши да не се блазни от вниманието му.

На другата вечер Дафни я попита какво мисли за младия офицер, с когото се е запознала в операта.

— Припомни ми как се казваше — отвърна Беки.

— А, работата е ясна — зацъка приятелката й. — Явно играта загрубява.

— Така си е — призна тя. — И какво от това? Нима мислиш, че мъж с неговото потекло ще се занимава с момиче от Уайтчапъл?

— Да, мисля, макар и да подозирам, че го вълнува само едно.

— В такъв случай го предупреди, че няма да го огрее, сбъркал е адреса — отсече Беки.

— Мен ако питаш, такива предупреждения не са го спирали досега — вметна Дафни. — Но като начало той пита дали ще отидеш на театър заедно с него и с още неколцина приятели от полка. Какво ще кажеш?

— Ще отида, разбира се.

— Така си и знаех — усмихна се Дафни. — Затова му казах, че приемаш, още преди да съм те питала.

Беки се засмя, но трябваше да чака още пет дни, докато види отново младия офицер. Той дойде да я вземе от жилището й, после двамата отидоха заедно с още неколцина офицери и приятелките им в театър „Хеймаркет“, за да гледат „Пигмалион“ на нашумелия драматург Джордж Бърнард Шоу. На Беки новата пиеса й хареса много въпреки едно момиче на име Аманда, което през цялото първо действие хихикаше, а по време на почивката отказа да разговаря с нея.

После отидоха на вечеря в кафене „Ройъл“ и Беки, която седеше до Гай, му разказа всичко за себе си, като се почне, че е родена в Уайтчапъл, и се стигне до това, че предната година е била приета в колежа „Бедфорд“.

Тя се сбогува с останалите и Гай я изпрати до тях в Челси, където й стисна ръката и й пожела:

— Лека нощ, госпожице Салмън.

Беки реши, че няма да види повече младия офицер.

Но на другия ден Гай й прати писъмце, с което я канеше на бал в гарнизона. След седмица отидоха заедно на вечеря, сетне на танци, после започнаха да се срещат често, което достигна връхната си точка в поканата Беки да прекара края на седмицата с родителите на Гай в Бъркшир.

Дафни се постара да разкаже на приятелката си всичко, което знаеше за семейството. Бащата на Гай — майор, бил голям симпатяга — увери я тя — и притежавал седемстотин акра плодородна земя в Бъркшир, освен това бил пръв ловец и разбирал от хрътки.

Дафни дълго обяснява какво означава това, макар и да бе принудена да признае, че и Елиза Дулитъл би проумяла трудно какво толкова намират в това глупаво начинание — лова.

— Виж, за разлика от майора майката на Гай е голяма усойница — предупреди младата жена. — По-голяма снобка не знам да има. — Беки усети как сърцето й се свива. — Тя е втората дъщеря на баронет, получил благородническата титла от Лойд Джордж — бил изобретил нещо за войската. Освен това няма да се учудя, ако е правил щедри дарения за Либералната партия. То се знае, новоизлюпени благородници. Те са най-страшните. — Дафни си погледна ръбовете на чорапите. — Докато ние в нашето семейство сме седемнайсето поколение благородници и не се чувстваме длъжни да доказваме нищо. Даваме си сметка, че не притежаваме и капчица ум, затова пък с божията благословия сме богати, а с благословията на дявола имаме титли от памтивека. Но се опасявам, че това не може да се каже за капитан Гай Трентам.