Джефри Арчър - Търговецът

— Боб, занеси вещите на господин Тръмпър горе в стаята — нареди Беки. — А аз ще го разведа из магазина.

— Веднага, госпожице — отговори младежът и погледна пакета в кафява амбалажна хартия и малкия кашон, които Чарли бе оставил на пода. — Това ли е целият ви багаж, господин Тръмпър? — попита невярващо Боб.

Чарли кимна.

Погледна двете продавачки в бели блузи по последната мода и зелени престилки. Стояха зад щанда така, сякаш не знаеха какво да правят от тук нататък.

— Хайде, тръгвайте си — подкани Беки. — Но внимавайте утре сутринта да не закъснеете. Господин Тръмпър държи много на точността.

Двете момичета си взеха дамските чантички и се изнизаха, а Чарли седна на табуретката до щайгата със сливи.

— Сега вече сме сами — подхвана той, — разказвай как си се сдобила с всичко това.

— Ами благодарение на глупавата ми гордост, но…

Чарли я прекъсна.

— Ти, Беки Салмън, си истинско съкровище.

Тя му разказа от игла до конец всичко, случило се през последната година, и Чарли се свъси само когато чу за вложението на Дафни.

— Значи разполагам само с две години и девет месеца, за да изплатя шейсетте лири стерлинги плюс лихвите?

— Както и загубите за първата половин година — напомни плахо Беки.

— Повтарям, Ребека Салмън, ти си истинско съкровище! Ако не мога да се справя с такова фасулско нещо, значи не съм достоен да ти бъда съдружник.

Върху лицето на Беки грейна усмивка на облекчение.

— И ти ли живееш тук? — попита Чарли и погледна към горния етаж.

— А, не. Живея у една приятелка от училище, Дафни Харкорт-Браун. На две крачки от тук, на номер деветдесет и седем.

— Момичето, което ти е дало парите ли? — възкликна младежът.

Беки кимна.

— Явно ти е много добра приятелка — отбеляза Чарли.

Боб слезе отново при тях.

— Оставих в спалнята багажа на господин Тръмпър и огледах жилището. Поне според мен всичко е наред.

— Благодаря ти, Боб — похвали го Беки. — За днес приключихме, ще се видим утре сутринта.

— И господин Тръмпър ли ще дойде с мен на пазара, госпожице?

— Съмнявам се — каза Беки. — Утре направи поръчката както обикновено. А господин Тръмпър със сигурност ще те придружи по-нататък през седмицата.

— На пазара „Ковънт Гардън“ ли? — поинтересува се Чарли.

— Да, уважаеми господине — потвърди Боб.

— Е, щом не са го преместили, ще се срещнем там утре в четири и половина сутринта.

Беки видя как младежът пребледнява.

— Съмнявам се господин Тръмпър да те иска там всеки ден в четири и половина — засмя се тя. — Само на първо време, докато си възвърне формата. Приятна вечер, Боб.

— Приятна вечер, госпожице, приятна и на вас, драги ми господине — пожела им Боб и озадачен, си тръгна.

— Какви са тия дивотии с това „госпожице“ и „драги ми господине“? — изненада се Чарли. — По-голям съм от момчето с има-няма една година.

— Същото важи и за мнозина офицери на Западния фронт, на които си козирувал.

— Точно там е работата. Тук аз не съм офицер.

— Да, но си шефът. Пък и вече не си в Уайтчапъл, Чарли. Хайде, време е да си видиш стаите.

— Стаите ли! — възкликна младежът. — Никога през живота си не съм разполагал със „стаи“. А напоследък съм се свирал само по окопи, палатки и спортни зали.

— Е, сега вече си имаш и стаи. — Следвана от съдружника си, Беки се качи по дървените стълби на първия етаж и тръгна да го развежда и да му показва. — Кухнята — оповести тя. — Тясна е, но ще ти върши работа. Между другото, поръчах да набавят прибори и съдове за трима, казала съм на Гладис и да поддържа чисто и подредено. Дневната — обяви младата жена и отвори една врата, — ако това тясно помещение изобщо може да се нарече дневна.

Чарли погледна канапето и трите фотьойла, очевидно нови-новенички.

— А какво е станало със старите ми вещи?

— Повечето бяха изгорени в деня, когато войната свърши — призна Беки. — Но успях да спазаря за шилинг росерното кресло и леглото в притурка към него.

— Ами сергията на дядо? Нали не си изгорила и нея?

— Не съм, не съм, не се безпокой. Опитах се да я продам, но й даваха най-много пет шилинга, така че сега Боб прекарва с нея всяка сутрин стоката от пазара.

— Чудесно — въздъхна облекчено Чарли.

Беки се обърна и продължи към банята.

— Извинявай за мокрото петно под крана за студена вода — каза тя. — Правихме, струвахме, но така и не успяхме да го махнем. И да те предупредя, от казанчето на тоалетната понякога не тече вода.

— Никога не съм имал тоалетна вътре в къщата — призна си Чарли. — Много тузарско, няма що!