Джефри Арчър - Търговецът

Беки му представи първо Дафни, а после и Гай. Чарли стана от стола и двамата мъже се загледаха така, сякаш им предстоеше кървав боксов мач между професионалисти.

— Точно така, били сте в един полк — рече Дафни. — Но едва ли сте се срещали — допълни тя и се вторачи в Чарли.

И двамата си замълчаха.

Вечерта започна лошо и продължи още по-зле — те така и не намираха тема, която да вълнува и четиримата. За разлика от магазина, където беше остроумен и мил с клиентите, Чарли се мусеше и бе твърде необщителен. Стига да можеше да го достигне с крак, Беки щеше да го изрита, и то не само задето гребе с ножа от граха и си го слага в устата.

Гай също мълчеше свъсен, което не облекчаваше положението, въпреки че Дафни се кикотеше и не спираше да дърдори. Когато най-после им донесоха сметката, Беки изпита облекчение, че вечерята е приключила. Наложи се дори да остави скришно бакшиш, понеже Чарли очевидно не се досещаше, че би трябвало да го направи.

Тръгна си от ресторанта с Гай, след като двамата се разделиха с Дафни и Чарли, които поеха заедно към дом номер деветдесет и седем. Предполагаше, че приятелите й са само на няколко крачки зад тях, но престана да мисли за това, когато Гай я прегърна, целуна я нежно и рече:

— Лека нощ, скъпа. И да не забравиш, в събота и неделя ще бъдем в Асхърст.

То оставаше да забрави!

Беки забеляза, че Гай поглежда крадешком към Дафни и Чарли, но после, без да изрече и дума, той спря един екипаж и каза на кочияша да го закара в гарнизона, където бе разквартируван Кралският стрелкови полк.

Младата жена отключи входната врата, седна на канапето и се замисли дали да не се върне в магазина и да не каже на Чарли какво мисли за него. След няколко минути в стаята като хала влетя Дафни.

— Извинявай за тази вечер — подхвана Беки още преди приятелката й да е имала възможност да изрази мнението си. — Обикновено Чарли е по-общителен. Не знам какво го прихвана.

— Сигурно не му е било никак лесно да вечеря с офицер от стария полк — предположи другата жена.

— Сигурно — потвърди Беки. — Но накрая ще се сприятелят, ще видиш.

Дафни я погледна замислено.

Следващата събота сутринта Гай дойде да вземе Беки от Челси Терас номер деветдесет и седем, за да я закара в Асхърст. Още щом я видя в една от изисканите червени рокли на Дафни, й каза, че е много красива, и докато пътуваха към Бъркшир, бе толкова весел и бъбрив, че Беки дори започна да се отпуска. Пристигнаха в село Асхърст малко преди три. Гай се извърна, намигна й и подкара по двата километра път, който водеше към имението на родителите му.

Беки не беше очаквала, че къщата им е толкова голяма.

В горния край на стълбището ги чакаха иконом, помощник-иконом и двама лакеи. Гай спря автомобила на посипаната с чакъл алея, а икономът слезе да вземе от багажника двата малки куфара на Беки и ги подаде на лакея, който изтича да ги внесе вътре. После икономът поведе бавно и спокойно гостите нагоре по каменните стъпала. Влязоха във вестибюла и се качиха по широкото дъсчено стълбище при спалня на първия етаж.

— Стая „Уелингтън“, уважаема госпожице — рече напевно мъжът и отвори вратата.

— Ако се вярва на преданието, Уелингтън е пренощувал навремето именно в това помещение — поясни Гай, докато се качваха по стълбите. — Между другото, не е нужно да се чувстваш самотна. Аз ще бъда в съседната стая, освен това съм много по-жив от генерала.

Беки влезе в просторната уютна стая, където завари младо момиче в дълга черна рокля с бяла якичка и маншети, което разопаковаше багажа. Момичето се обърна, направи реверанс и оповести:

— Аз съм Нели, вашата камериерка. Само ми кажете, ако имате нужда от нещо, драга госпожице.

Беки й благодари, отиде при еркерния прозорец и се взря в зелените морави, разпрострели се докъдето поглед стига. На вратата се почука, младата жена се обърна и видя, че Гай влиза още преди тя да е отговорила на почукването.

— Стаята е хубава, нали, скъпа?

— Прекрасна е — потвърди Беки, а камериерката приклекна още веднъж.

На Беки й се стори, че когато Гай тръгна да прекосява помещението, в очите на момичето проблесна едва доловима уплаха.

— Готова ли си да се запознаеш с татко? — рече младежът.

— Едва ли някога ще бъда по-готова — призна си Беки и слезе заедно с Гай във всекидневната, където пред разгорелия се огън в камината ги чакаше мъж малко над петдесетте.

— Добре дошли в Асхърст Хол — каза майор Трентам.

Беки се усмихна на домакина и отвърна: