Джефри Арчър - Търговецът

— А ти съгласи ли се? — попита Дафни.

— Май да.

— Ами Индия?

На другата заран, след като си разопакова багажа, Беки с ужас установи, че прелестната брошка, която Дафни й бе дала за пътуването, я няма. Реши, че я е забравила в имението Асхърст.

Тъй като не изгаряше от желание да общува отново с госпожа Трентам, остави на пропуска в казармата бележка на Гай, за да сподели притеснението си. На другия ден той й отговори, че в неделя ще обядва с родителите си в имението и на всяка цена ще провери.

Следващите пет дни Беки мислеше само за едно: дали Гай ще намери скъпата брошка — добре поне, че Дафни не забелязваше липсата й. Беки се молеше да намери бижуто, преди приятелката й да е решила да си го сложи.

В понеделник Гай й прати бележка, че са претърсили педя по педя стаята за гости, но така и не са открили липсващата брошка, пък и Нели го била уверила, че помнела много добре как е сложила всички накити на госпожицата в багажа.

Това изуми Беки, понеже, след като я бяха изпъдили толкова позорно от имението, тя сама си бе приготвила багажа. Вечерта зачака със свито сърце Дафни да се върне от провинцията, за да й обясни какво е станало. Опасяваше се, че ще минат месеци, дори години, докато събере пари, за да купи подобна брошка, вероятно семейна ценност, предавана от поколение на поколение.

Беше изпила няколко чаши силно кафе и аха — да запали и от цигарите на приятелката си, когато малко след полунощ тя влетя в жилището на Челси Терас.

— Защо не спиш, скъпа? — учуди се Дафни. — Да не би да е започнала сесията?

— А, не — отвърна Беки и разказа всичко за изчезналата диамантена брошка.

Накрая попита колко ли време ще измине, докато успее да я плати.

— Най-много седмица — засмя се Дафни.

— Ама как така? — попита смаяна Беки.

— Ами така. Имитация е — такъв е последният писък на модата. Ако не ме лъже паметта, я купих за някакви си три шилинга.

Във вторник, докато вечеряха заедно, Беки сподели с облекчение с Гай, че не се налага да търсят изгубената брошка.

Следващия понеделник, младежът я донесе на Челси Терас и обясни, че камериерката я била намерила под леглото в стая „Уелингтън“.

Беки започна да долавя в поведението на Чарли дребни промени, отпърво почти незабележими, сетне по-очевидни.

Дафни не се и опитваше да прикрие увлечението си по онова, което тя нарече „социалното откритие на десетилетието, моя личен Чарли Дулитъл“.

— Е, чудо голямо! Водила съм го само веднъж в имението Харкорт — оповести младата жена. — Всички останаха очаровани. Дори мама отсъди, че бил невероятен.

— Не може да бъде! Майка ти да хареса Чарли Тръмпър! — ахна невярващо Беки.

— Ами да, скъпа. Но мама знае, че нямам намерение да се омъжвам за него.

— Ей, умната! И аз нямах намерение да се омъжвам за Гай.

— Не забравяй, скъпа, че ти произхождаш от класата на романтиците, докато аз съм с по-пресметливо потекло. Именно заради това аристокрацията е оцеляла толкова дълго. Не, ще се венчая за мъж на име Пърси Уилтшир и това няма нищо общо нито със съдбата, нито със звездите. Просто старомоден здрав разум.

— А господин Уилтшир наясно ли е с намеренията ти?

— Не, маркиз Уилтшир не знае. Дори майка му още не му е казала.

— Ами ако Чарли се влюби в теб?

— Невъзможно! В живота му има друга.

— Не думай! — изненада се Беки. — А аз дори не съм я виждала.

Шестмесечният отчет на магазина бе значително по-добър от първите три месеца и Дафни го усети по себе си, когато получи следващата вноска за покриване на заема. Пошегува се с Беки, че при това темпо няма да спечели нищо от вложението си. Колкото до самата Беки, тя все по-рядко мислеше за Дафни, Чарли и магазина — наближаваше време Гай да замине за Индия.

Индия… След като разбра, че го пращат за три години чак там, не мигна цяла нощ: предпочиташе да научи от него, а не от Дафни за заминаването му, което поставяше под въпрос общото им бъдеще. Доскоро се бе примирявала, че Гай си има задължения в полка и те не могат да се виждат редовно, но сега, когато им предстоеше да се разделят, тя се дразнеше все повече от неговите дежурства, нощни учения и най-вече от походите в събота и неделя, в които участваше и Кралският стрелкови полк.

Беше се опасявала, че след скандала в имението Асхърст Гай ще охладнее към нея, но се получи точно обратното — той стана още по-настойчив и постоянно й повтаряше, че веднъж да се оженят, и всичко ще се промени.

После обаче месеците се превърнаха в седмици, седмиците — в дни и страховитото кръгче, с което Беки бе оградила трети февруари 1920 година върху календара до леглото си, ги връхлетя изневиделица.