Джефри Арчър - Търговецът

Беки изпразни половината гардероб на Дафни, а и своя и намята дрехите навсякъде из двете стаи в трескав опит да избере тоалет, който да облече. Накрая се спря на рокля със сако, които Дафни бе носила на бала на Кралския стрелкови полк и които оттогава не бе слагала. Беки закопча припряно и последното копче и се погледна в огледалото. Беше неотразима. Часовникът над камината отброи осем точно когато на вратата се позвъни.

В стаята влезе Гай, облечен в двуредна куртка и в кавалерийски брич, носеше бутилка вино и голям букет червени рози. Остави ги на масата и прегърна Беки.

— Каква красива рокля! — възкликна той. — Никога не съм те виждал с нея.

— Обличам я за пръв път — отвърна младата жена и почувства угризения на съвестта, задето я е взела, без да пита Дафни.

— Никой ли не ти помага с вечерята? — огледа се гостът.

— Да ти призная, Дафни си предложи услугите, но аз не приех — не исках да те деля с никого, нали днес е последната ни вечер заедно!

Гай се усмихна.

— Да ти помогна ли нещо?

— Да, отвори виното, докато слагам във фурната картофите.

— Картофи от „Тръмпър“ ли?

— То се знае — отвърна Беки, след което се върна в кухнята и пусна зелката в тенджерата вряла вода. Подир кратко колебание се провикна: — Чарли не ти е особено симпатичен, нали?

Гай напълни чашите с вино, но или не чу какво го пита Беки, или не се опита да й отговори.

— Как мина денят? — попита младата жена, след като се върна в хола и взе чашата вино, която Гай й подаде.

— Приготвях си багажа за утре, и аз не знам колко денка се получиха — отвърна той. — В оная проклета страна искат да носиш по четири бройки от всичко.

— От всичко ли? — възкликна Беки и отпи от виното. — Ммм, бива го.

— От всичко. А ти какво прави днес?

— Обсъждах с Чарли плановете му да превземе Лондон, без да обявява война, реших да не се занимавам с Караваджо, защото е художник втора ръка, и купих гъби, да не говорим пък за пъпеша, който Чарли не можа да нахвали.

После тя сложи половинката пъпеш пред Гай и напълни отново чашите.

Докато вечеряха, младата жена си даде сметка, че през следващите три години едва ли ще прекарат друга вечер заедно. Говореха за театър, за полка, за размириците в Ирландия, за Дафни, дори за цената на пъпешите, но не и за Индия.

— Винаги можеш да ми дойдеш на гости — рече той накрая — сам бе подхванал забранената тема, докато наливаше на Беки поредната чаша вино, останало на дъното на бутилката.

— Да отскоча за един ден, така ли? — засмя се тя, докато вдигаше от масата празните чинии и ги носеше в кухнята.

— Не след дълго и това ще бъде възможно.

Гай напълни и своята чаша и отвори бутилката, която бе донесъл.

— В смисъл?

— В смисъл, че ще пътуваме със самолет. Така де, Алкок и Браун прекосиха Атлантическия океан, без да спират никъде, следващата цел на повечето авантюристи вероятно ще бъде Индия.

— Дали да не седна на крилото? — засмя се Беки, след като се върна от кухнята.

Гай също се усмихна.

— Сигурен съм, че няма и да усетим кога са минали трите години, после, веднага щом се върна, ще се оженим.

Той вдигна чашата и загледа как Беки отпива от виното. Известно време и двамата мълчаха. Когато стана от масата, младата жена усети, че й се вие свят.

— Ще сложа кафе — обясни тя.

Щом се върна, видя, че чашата й отново е напълнена.

— Благодаря ти за прекрасната вечер — поде Гай и Беки се уплаши, че той си тръгва. — Опасявам се, че е време да мием чиниите — допълни младежът. — Не си повикала прислуга, а аз оставих ординареца в казармата.

— Не, няма да се занимаваме сега с чиниите — хлъцна Беки. — Ами да, една година ще ги мия, една ще ги подсушавам и една ще ги редя.

Смехът на Гай бе прекъснат от шума на кипящото кафе.

— Връщам се ей сега. Защо не си сипеш бренди? — предложи Беки, а после отиде в кухнята и затърси две чаши, които да не са нащърбени.

Напълни ги с вряло кафе и ги занесе в хола — стори й се, че газовата лампа е нагласена да свети по-слабо. Остави чашите на масичката при канапето.

— Кафето е много горещо, трябва да поизчакаме да изстине — предупреди тя.

Гай й подаде чашата бренди. Вдигна своята и зачака. Беки се поколеба, отпи малка глътка и седна на канапето до него. Известно време мълчаха, после Гай остави чашата, прегърна младата жена и започна да я целува страстно първо по устните, сетне по вратлето и голите рамене. Беки се дръпна едва когато усети, че той плъзва длан от гърба към гърдите й.