Джефри Арчър - Търговецът

Тъкмо понечи да си тръгне, когато Беки падна на пода и изпелтечи нещо от рода на „сгодени“.

Чарли се върна при нея, този път обаче направо я метна на рамо. Понесе я към една от вратите, както се оказа, на спалнята. Положи я внимателно на леглото. Но точно когато тръгна да излиза на пръсти, Беки отново се претърколи и Чарли се завтече, за да я намести в средата на кревата. Поколеба се, после се приближи, понадигна раменете й и с другата ръка разкопча копченцата на роклята й на гърба. След това я хвана и за краката, вдигна ги във въздуха и сантиметър по сантиметър смъкна роклята, която сложи внимателно върху облегалката на стола.

— Ти, Чарли Тръмпър — прошепна, вторачен в младата жена, — ти си сляп, и то от доста време.

Отметна одеялото и зави Беки така, както медицинските сестри на Западния фронт завиваха ранените.

След като се увери, че приятелката му няма да се претърколи отново и да падне от леглото, той се надвеси над нея и я целуна по бузата.

„Не само си сляп, Чарли Тръмпър, но си и глупав“, рече си, докато затваряше след себе си входната врата.

— Идвам ей сега — каза и хвърли на кантара няколко картофа, а Беки зачака търпеливо в ъгъла на магазина.

— Нещо друго, драга ми госпожо? — попита той клиентката от опашката, чийто ред беше дошъл. — Може би няколко мандарини? Или ябълки? Днес сутринта получихме направо от Южна Африка сочни грейпфрути.

— Не, благодаря ви, господин Тръмпър, за днес това е всичко.

— Два шилинга и пет пенса, госпожо Саймъндс. Боб, би ли обслужил следващия на опашката, докато говоря с госпожица Салмън?

— Сержант Тръмпър!

— Аз! — откликна Чарли веднага щом чу кънтящия глас.

Обърна се и видя пред себе си опънат като струна снажен мъж, облечен в туидено сако, кавалерийски брич и с кафяво бомбе.

— Видя ли някое лице, го помня, докато съм жив — уточни мъжът, макар че Чарли надали щеше да го познае, ако не беше монокълът.

— Мили боже! — възкликна младежът и застана мирно.

— Можете да ме наричате и „подполковник“ — засмя се другият мъж. — А и не е нужно да стоите мирно. Това вече е минало. Макар че не сме се виждали, Тръмпър, от доста време.

— Близо две години, сър.

— На мен ми се струва повече — отвърна натъжен подполковникът. — Оказа се прав за Прескот. А и се държа като негов верен другар.

— Наистина бяхме добри приятели.

— Освен това той беше ненадминат воин. Напълно си заслужи медала.

— Напълно съгласен съм с вас, сър.

— И ти, Тръмпър, заслужаваше отличие, но не можехме да наградим всички, медалът остана за Прескот.

— Полагаше му се на него.

— Каква ужасна смърт! Да загине само на няколко метра от нашите позиции! — въздъхна подполковникът.

— Вие, сър, нямате никаква вина. Ако има виновен, то това съм аз.

— Дори и да има виновни, ти не си сред тях — възрази подполковникът. — Но да не се връщаме към това, няма смисъл — добави без повече обяснения той.

— Какво ново-старо в полка? — поинтересува се Чарли. — Оправят ли се без мен?

— Вече и без мен — вметна подполковникът и сложи няколко ябълки в пазарската чанта, която носеше. — Заминаха за Индия, но първо се отърваха от старите кранти.

— Много съжалявам, сър. Посветили сте живота си на полка.

— Така си е, но и Кралският стрелкови полк се нуждае от свежа кръв. Пък и да ти призная, по душа съм си пехотинец, така и не свикнах с тия нови танкове.

— Ако разполагахме с тях само преди две години, сър, мнозина щяха да останат живи.

— Не мога да не призная, изиграха своята роля — кимна подполковникът. — Аз също. — Той се пипна по възела на вратовръзката. — Ще ви видим ли на тържеството на полка, Тръмпър?

— Дори не знаех, че ще има тържество, сър.

— А, провеждаме го два пъти в годината. Първия път през януари, когато се събираме само мъжете, и втория път през май, вече с жените, тогава има и бал. Така другарите имат възможност да си припомнят доброто старо време. Ще се радваме, ако и ти, Тръмпър, бъдеш на линия. Тази година оглавявам организационния комитет и се надявам да се съберат повечко хора.

— Можете да разчитате, сър, че ще дойда на всяка цена.

— Мъж на място! Ще имам грижата от комитета да се свържат с теб, билетът е по десет шилинга, всеки си плаща сам пиенето, но както гледам, цената няма да те затрудни — добави подполковникът и се извърна към дългата опашка.

— Да ви предложа нещо, така и така сте на ред? — попита Чарли, също забелязал опашката, извила се зад подполковника.

— Не, благодаря, имаш много оправен продавач, вече ме обслужи и аз изпълних писмените указания на госпожата.