Джефри Арчър - Търговецът

Тя установи, че подполковник Хамилтън танцува безупречно и е твърде забавен, но без да се опитва да я назидава като банковите директори, с които се бе срещала напоследък. След танца подполковникът покани Беки на масата на шефовете и я представи на жена си.

— Длъжна съм да те предупредя — рече Дафни на Чарли и погледна през рамо по посока на подполковника и на лейди Хамилтън. — За теб ще бъде голямо предизвикателство да удържиш на темпото на амбициозната госпожица Салмън. Но е достатъчно да се държиш за мен и да си отваряш очите на четири, и ти обещавам, че ще й натрием носа.

След още два-три танца Дафни съобщи на приятелката си, че е изпълнила и преизпълнила своя дълг и е време да си тръгват. Беки само това и чакаше — чудеше се как да избяга от младичките офицери, които след танца й с подполковника се надпреварваха да я канят.

— Имам добри новини за вас — оповести Дафни, докато тримата пътуваха с екипажа по Кингс Роуд към Челси Терас.

Чарли още стискаше преполовената бутилка шампанско.

— И какви, моето момиче? — попита той, след като се оригна.

— Не съм ти никакво „твое“ момиче — скастри го Дафни. — Може и да съм готова, Чарли Тръмпър, да инвестирам в работническата класа, но не забравяй все пак, че съм жена с потекло.

— Казвай какви са новините де! — подкани през смях Беки.

— Ти си изпълни твоята част от сделката, редно бе и аз да изпълня моята.

— В смисъл? — попита Чарли, който току задрямваше.

— Сега вече мога да представя малък списък от трима души, които да използваш за примамка и да решиш, надявам се, проблемите си с банките.

Чарли изтрезня на мига.

— Първо ти предлагам втория син на един граф — подхвана Дафни. — Няма пукната пара, затова пък е представителен. После можеш да се възползваш от услугите на един баронет, който, стига да му платиш както подобава, на драго сърце ще ти помогне, но най-силното ми предложение е един виконт, който не е извадил особен късмет, докато е играл комар в Довил, и сега се вижда принуден от време на време да пада дотам, че да работи като посредник.

— Кога ще ги видим? — попита Чарли, като се мъчеше да не пелтечи.

— Когато кажете — обеща Дафни. — Може още утре…

— Не е нужно — прекъсна я тихо Беки.

— Как така да не е нужно? — учуди се приятелката й.

— Вече избрах човека, който ще ни помогне.

— Кого, скъпа? Принцът на Уелс ли?

— Не. Подполковник сър Данвърс Хамилтън, баронет, удостоен с медал „За особени заслуги“ и с куп други военни отличия.

— Но той е командващ на полка — възкликна Чарли и изпусна бутилката шампанско на пода на екипажа. — И дума да не става! Той няма да се съгласи за нищо на света.

— Уверявам те, че ще се съгласи.

— Откъде си толкова сигурна? — попита Дафни.

— Сигурна съм, защото утре в единайсет сутринта имаме среща.

По улицата се зададе екипаж и Дафни размаха чадъра. Кочияшът спря и вдигна за поздрав шапка.

— За къде сте, госпожице?

— За Харли стрийт номер сто седемдесет и две — отвърна тя, после двете жени се качиха.

Кочияшът отново вдигна шапка, размаха леко камшика и конят се отправи към Хайд Парк Корнър.

— Каза ли на Чарли? — попита Беки.

— Не, замазах положението — отвърна приятелката й.

Екипажът свърна към Марбъл Арч. Двете жени мълчаха.

— Може да не се наложи да му казваме каквото и да било — отсъди накрая Дафни.

— Дано — простена Беки.

Отново последва дълго мълчание, накрая конят препусна по Оксфорд стрийт.

— Лекарят ти разбран човек ли е?

— Досега го познавам като такъв.

— Божичко, умирам си от страх.

— Не се притеснявай. Скоро всичко ще приключи, поне ще знаеш със сигурност.

Екипажът спря пред номер сто седемдесет и две на Харли стрийт и двете жени слязоха. Докато Беки галеше коня по гривата, Дафни плати на кочияша шест пенса. Беки се обърна, когато чу как приятелката й почуква с месинговото чукало по вратата, изкачи трите стъпала и отиде при нея.

Отвори им медицинска сестра в колосана синя престилка и бяла касинка и якичка, която ги пусна да влязат. Поведе ги по тъмен коридор, осветен от една-единствена газова лампа, и ги покани в празната чакалня. На масичката в средата на помещението имаше старателно подредени на купчинки броеве на списания „Пънч“ и „Татлър“. Около масичката бяха наслагани удобни, ала разностилни фотьойли. Двете жени седнаха, но не казаха нищо, докато сестрата не излезе.

— Аз… — подхвана Дафни.

— Ами ако… — рече и Беки в един глас с нея.