Джефри Арчър - Търговецът

— Кафе? — предложи директорът, след като влязоха в кабинета му.

— Не, благодаря — отказа подполковникът.

На Беки много й се пиеше, но явно директорът беше решил, че сър Данвърс изразява мнението и на тримата, и си замълча.

— И така, с какво мога да ви бъда полезен, сър Данвърс? — попита директорът и пипна притеснен възела на вратовръзката си.

— Ние със съдружниците ми притежаваме имот на Челси Терас — номер сто четирийсет и седем — макар и малка, фирмата се развива успешно. — Директорът продължи да се усмихва. — Купихме го преди около година и половина за сто лири стерлинги и през последната година вложението е донесло печалба малко над четирийсет и три лири.

— Повече от задоволително — отбеляза директорът. — Аз, разбира се, прочетох писмото и отчета, които така любезно ми предоставихте по пратеник.

Чарли се изкуши да му каже кой е бил въпросният пратеник.

— Сега обаче смятаме, че е време да разширим дейността си — продължи подполковникът. — И за да го направим, имаме нужда от банка, по-далновидна и по-инициативна от учреждението, с което работим в момента. Понякога имам чувството, че сегашните ни банкери още живеят в XIX век. Да ви призная, те почти не правят друго, освен да събират влогове, а ние имаме нужда да ни обслужва истинска банка.

— Влизам ви в положението.

— Знаете ли, притеснява ме… — подхвана военният, след което най-неочаквано млъкна и намести монокъла върху лявото си око.

— Какво ви притеснява? — сепна се господин Хадлоу.

— Вратовръзката ви.

— Вратовръзката ми ли? — учуди се директорът и отново се пипна по възела.

— Точно така, вратовръзката. Чакайте да видим дали ще позная… „Бъфс“ 23 23 Кралски източнокентски полк „Бъфс“ (букв. „Тъмножълтите“ по цвета на канта, с който навремето са били униформите в полка). — Б.пр. .

— Прав сте, сър Данвърс.

— Значи и вие, Хадлоу, сте воювали?

— Не съвсем, сър Данвърс. Да ви призная, недовиждам — сподели директорът и взе да си играе с очилата.

— Е, нямате късмет, мой човек — отбеляза подполковникът и махна монокъла. — Но да продължим. Ние с колегите ми възнамеряваме да разширим дейността си, но според мен е почтено да ви уведомя, че в четвъртък следобед имаме уговорена среща и в банка, ваш конкурент.

— В четвъртък следобед — повтори директорът, след като топна пачето перо в мастилницата в предната част на писалището и добави и това към сведенията, които вече бе записал.

— Все пак се надявах да не остане незабелязано — натърти Хамилтън, — че предпочетохме да дойдем най-напред при вас.

— Наистина съм поласкан — отбеляза господин Хадлоу. — Според вас, сър Данвърс, с какво условията в нашата банка са по-добри от онова, което предлага сегашната ви банка?

Подполковникът се позамисли, а Беки го погледна притеснена, защото не помнеше да му е обяснявала за условията. И двамата не бяха очаквали, че още на първата среща ще опрат до тях.

Хамилтън се прокашля.

— Очакваме, разбира се, условията да са по-изгодни, в случай че прехвърлим сметките на фирмата във вашата банка. Това си има и дългосрочни последици.

Хадлоу очевидно оцени по достойнство отговора. Погледна цифрите пред себе си и оповести:

— Искате да получите заем от двеста и петдесет лири стерлинги, с които да закупите магазините на Челси Терас номер сто трийсет и едно и сто трийсет и пет, а тази сума доста надвишава средствата, с които разполагате в сметката си. — Той замълча, очевидно пресмяташе. — Трябват ви още сто и седемдесет лири стерлинги.

— Точно така, Хадлоу. Както виждам, наясно сте с проблема, пред който сме изправени.

Директорът си позволи да се усмихне.

— При тези обстоятелства, сър Данвърс, съм на мнение, че бихме могли да ви отпуснем заем, ако вие със съдружниците ви сте съгласни на годишна лихва от четири на сто.

Полковникът отново се подвоуми, докато не забеляза едва доловимата усмивка върху лицето на Беки.

— Банката, с която работим, е готова да ни отпусне парите при лихва три и половина на сто — натърти военният. — Но съм сигурен, че го знаете.

— Те обаче не поемат риск — изтъкна господин Хадлоу. — И заемът, който ви предоставят, е едва петдесет лири стерлинги. В този случай обаче — допълни той припряно, да не би подполковникът да го прекъсне, — съм на мнение, че и ние бихме могли да определим лихва от три и половина на сто. Това приемливо ли е за вас?

Хамилтън първо се взря в Беки — да види изражението й. Сега младата жена направо грееше в усмивка.