Джефри Арчър - Търговецът

— Мисля, че изразявам, Хадлоу, становището и на колегите си — предложението ви е приемливо, напълно приемливо.

Беки и Чарли кимнаха.

— Значи ще се заема с оформянето на книжата. Това ще отнеме, разбира се, няколко дни.

— Ама разбира се — рече подполковникът. — И искам да ви уверя, Хадлоу, че разчитаме на дълго и плодотворно сътрудничество с вашата банка.

Директорът се изправи и едновременно се поклони, нещо, което, както си помисли Беки, надали би било по силите и на сър Хенри Ървинг 24 24 Хенри Ървинг (1838 — 1905), известен английски актьор. — Б.пр. .

После господин Хадлоу отведе подполковника и младите му съдружници в предната зала.

— Старият Чъби Дъкуърт още ли е при вас? — попита Хамилтън.

— Лорд Дъкуърт е председател на управителния ни съвет — прошепна благоговейно директорът.

— Свестен човек, служил съм с него в Южна Африка. С Кралския стрелкови полк. Когато следващия път се видим с Чъби в клуба, с ваше разрешение ще му спомена, че сме се срещали.

— Много мило от ваша страна, сър Данвърс.

Вече при входната врата директорът отпрати служителя и сам държа на подполковника балтона, после му връчи бомбето и бастуна и се сбогува с новите си клиенти:

— Ако има нещо, не се колебайте, идвайте при мен — изрече той и отново се поклони.

Стоя на вратата, докато тримата изчезнаха от погледа му.

Зад ъгъла подполковникът спря и се скри зад най-близкото дърво. Беки и Чарли изтичаха при него, макар и да недоумяваха какво е намислил.

— Добре ли сте, сър? — попита притеснен Чарли.

— Добре съм, добре съм, Тръмпър — увери го по-възрастният мъж. — Но да ти призная, съм готов да се изправя пред цяла орда туземци мародери от Афганистан, отколкото да ходя отново при този тип. Всъщност как се справих?

— Чудесно — възкликна Беки. — Готова съм да се обзаложа, че ако си бяхте събули обущата и бяхте казали на Хадлоу да ги лъсне, той щеше да извади носната си кърпа и тутакси да се заеме със задачата.

Подполковникът се усмихна.

— Значи според вас мина добре?

— Повече от добре — потвърди Беки. — Още днес следобед ще отскоча до кантората на Джон Д. Уд, за да платя капарото за двата магазина.

— Признателен съм ви, госпожице Салмън, подготвихте ме прекрасно. Знаете ли, от вас ще излезе страхотен щабен офицер.

Беки се усмихна.

— Правите ми голям комплимент, подполковник.

— Не си ли съгласен с мен, Тръмпър? Ама че съдружница си си намерил! — допълни Хамилтън.

— Тъй вярно, сър — подвикна Чарли, когато подполковникът се запъти с широка крачка към пътя. — Но искам да ви питам нещо, което ме притеснява.

— Казвай, Тръмпър.

— Щом сте приятел на председателя на управителния съвет на банката — рече той и тръгна в крак с бившия си командващ, — защо не отидохме направо при него?

Подполковникът спря като закован.

— Драги ми Тръмпър! — възкликна той. — Човек не ходи при председателя на управителния съвет, ако иска заем от някакви си двеста и петдесет лири стерлинги. Въпреки това нека подчертая: не се и съмнявам, че в близко време ще ни се наложи да навестим и него. Сега обаче имаме други неотложни нужди.

— Други неотложни нужди ли? — повтори Чарли.

— Да, Тръмпър. Трябва да гаврътна едно уиски — натърти подполковникът и погледна табелата на пивницата точно срещу тях. — Всъщност нека да е двойно.

— В кой месец си? — попита Чарли, когато на другия ден Беки отиде да му съобщи новината.

— Някъде в началото на четвъртия — отвърна тя, без да го поглежда в очите.

— Защо не си ми казала досега? — рече младежът донейде обидено, сетне сложи табелката „Затворено“ и тръгна нагоре по стълбите.

— Все се надявах, че ще се размине — призна си Беки и го последва.

— Нали си писала на Трентам, за да му съобщиш?

— Не, не съм. Не мога да се наканя.

Младата жена се зае да подрежда стаята — още се страхуваше да погледне Чарли в очите.

— Не можеш да се наканиш ли? — тросна се той. — Трябвало е да му кажеш преди доста седмици. Той е трябвало пръв да научи. Ще прощаваш за израза, но точно той е виновен за тая проклета каша, дето сте я забъркали.

— Не е толкова просто, Чарли.

— И какво му е сложното?

— Това ще сложи край на кариерата му, а Гай живее заради полка. Прилича на твоя подполковник, би било нечестно да го карам на двайсет и три години да се откаже от военното поприще.

— Изобщо не прилича на подполковника — подвикна Чарли. — При всички положения е достатъчно млад, за да се задоми, да започне отначало и да се потруди поне един ден като всички нас, останалите.