Джефри Арчър - Търговецът

Всъщност единственият притеснителен момент през целия следобед бе, когато Дафни отнесе подноса в кухнята — нещо, което, подозирам, дотогава е правила рядко — и видя дипломата ми от училище, закачена на вратата на килера. Мама се усмихна и за мое унижение зачете на глас:

— „Госпожица Салмън проявява изключителна работоспособност, която, съчетана с търсещ, интуитивен ум, й предвещава добро бъдеще в колежа «Бедфорд». Подпис: госпожица Потър, директорка.“

— Мама със сигурност не показва никъде дипломата ми — беше единственото, което Дафни отбеляза по въпроса.

След като се преселих в Челси Терас, животът и на двете бързо навлезе в строго определено русло. Дафни обикаляше увеселенията и приемите, докато аз — в малко по-забързано темпо — ходех от лекция на лекция, така че пътищата ни рядко се пресичаха.

Въпреки опасенията ми се оказа, че е много приятно да живееш под един покрив с Дафни. Макар почти да не се вълнуваше от следването ми — Дафни посвещаваше силите си главно на това, да преследва лисици и офицери от гвардията — тя проявяваше здрав разум за всичко на тоя свят, да не говорим пък, че постоянно поддържаше връзка с доста младежи за женене, които сякаш на безкрайна върволица посещаваха Челси Терас номер деветдесет и седем.

Дафни посрещаше всички с еднакво презрение и сподели с мен, че е обичала истински само един мъж, който още бил на Западния фронт — виж, дори пред мен не спомена как се казва той.

Ако успеех да се откъсна за малко от учебниците, тя винаги намираше отнякъде свободен млад офицер, който да ме заведе я на концерт, я на представление, я на танци в гарнизона. Нито веднъж не се поинтересува какво уча в университета, затова пък честичко ме подпитваше за Ийст Енд и слушаше захласната разказите ми за Чарли Тръмпър и неговата сергия.

Сигурно щяхме да продължаваме така до Второ пришествие, ако не бях разлистила брой на „Кенсингтън Нюз“, вестник, който Дафни купуваше, за да види какво дават в близкото кино.

Докато една петъчна вечер го преглеждах, погледът ми падна на обява. Прочетох я няколко пъти, за да съм сигурна, че магазинът наистина се намира където си мислех, сгънах вестника и излязох, за да проверя на място. Тръгнах надолу по Челси Терас и видях на витрината на местната зарзаватчийница табела „Продава се. За справки търсете Джон Д. Уд, Маунт стрийт, Западен Лондон 1“.

Сетих се, че Чарли открай време е искал да разбере какви са цените в Челси, сравнени с тези в Уайтчапъл, и реших да проверя.

На другия ден поразпитах местния продавач на вестници, господин Бейлс, който знаеше всичко за квартала и нямаше нищо против да го сподели и с вас, стига да сте готови да го изслушате, и се явих в кантората на Джон Д. Уд на Маунт стрийт. Известно време ме държаха на гишето, но накрая един от четиримата служители дойде, представи се като господин Палмър и попита с какво може да ми бъде полезен.

Взрях се в младока и се усъмних, че изобщо е в състояние да ми бъде полезен. Не знам дали имаше навършени и седемнайсет години и бе толкова блед и слаб, че сигурно щеше да бъде повален и от най-лекия повей на вятъра.

— Бих искала да науча нещо повече за Челси Терас номер сто четирийсет и седем — отвърнах аз.

Хлапето бе и изненадано, и озадачено.

— Челси Терас номер сто четирийсет и седем ли?

— Да, Челси Терас номер сто четирийсет и седем.

— Един момент, уважаема госпожице — рече ми той и се запъти към кантонерката — вдигна рамене, докато минаваше покрай колегите си.

Видях, че разлиства някакви книжа, после се върна при мен с един-единствен лист хартия — дори и не опита да ме покани да вляза или да ми предложи да седна.

Остави листа върху плота на гишето.

— Магазин за плодове и зеленчуци — оповести служителят.

— Точно така.

— Витрината — допълни отегчено младокът — е дълга шест и шейсет. Самият магазин е с площ около деветдесет квадрата, в които е включено и малкото жилище на първия етаж с изглед към парка.

— Кой парк? — възкликнах аз, усъмнила се, че говорим за различни имоти.

— „Принсес Гардънс“, уважаема госпожице — поясни младежът.

— Това е малка градинка — уведомих го аз — той явно не бе и стъпвал на Челси Терас.

— С покупката получавате и нотариалния акт за имота — продължи служителят, без да ми обръща внимание, но поне вече не се бе надвесил над гишето. — Сегашният собственик ще го освободи до трийсет дни след сключване на сделката.

— А каква цена е определил? — поинтересувах се аз.