Джефри Арчър - Търговецът

Дафни беше издънка на един от най-прочутите лондонски родове, доколкото разбрах, от каймака на обществото, и затова смятах, че след като завърша „Сейнт Пол“, пътищата ни няма да се кръстосат никога повече. В края на краищата Лаундс Скуеър едва ли е моята естествена среда. Но, честно казано, същото важи и за Ийст Енд, докато там се подвизават типове като Тръмпърови и семейство Шорокс.

Колкото до Тръмпърови, можех само да се съглася с мнението на татко. Мери Тръмпър очевидно е била светица — съмнение няма. Джордж Тръмпър пък беше човек с неприемливо поведение, изобщо не можеше да се мери с баща си, когото тате описваше като „мъж на място“. Младият Чарли, който поне според мен вечно кроеше някакви лудории, имаше, както се изразяваше баща ми, „бъдеще“. Татко беше на мнение, че магията се предава през поколение.

„Момчето е много оправно — уверяваше ме тате. — Повярвай, някой ден ще държи собствен магазин, дори няколко магазина.“

Не обърнах особено внимание на тези думи, докато след смъртта на баща ми не се оказа, че няма към кого другиго да се обърна.

Тате често се оплакваше, че не може да остави работниците във фурната сами и за час — вечно оплескваха нещо. „Пройдохи са си — обясняваше, понеже те бяха безотговорни. — Направо не ми се мисли какво ще стане с фурната, ако някой ден си отида от този свят.“

Тези думи кънтяха в съзнанието ми по време на погребението, докато равин Гликстайн отслужваше опелото. Мама още лежеше в безсъзнание в болницата и лекарите не можеха да ми кажат кога ще се оправи, ако това изобщо станеше някога. Налагаше се да отида при леля Хариет, която не изгаряше от желание да ме подслони и която бях виждала само по семейни сбирки. Оказа се, че тя живеела някъде в Ромфорд, и тъй като след погребението трябваше да ме заведе у тях, разполагах само с няколко часа, за да взема решение. Помъчих се да отгатна какво би сторил баща ми при тези обстоятелства и стигнах до извода, че той би предприел „дръзка стъпка“.

Когато на другата сутрин станах от сън, вече бях решила да продам фурната на който предложи най-много пари, освен ако Чарли не се нагърби сам с отговорността. Сега, като се замисля, си давам сметка, че определено съм се съмнявала дали Чарли ще се справи, накрая обаче натежа мнението на тате за момчето.

Оная заран в училище разработих план за действие. Веднага след часовете се качих на трамвая от Хамърсмит за Уайтчапъл, а останалия път до дома на Чарли изминах пеш.

Щом стигнах номер сто и дванайсет, почуках силно на вратата и зачаках — помня, изненадах се, че Тръмпърови си нямат чукало. Накрая ми отвори една от ония повлекани — сестрите му, и аз не знам точно коя. Обясних, че искам да поговоря с Чарли, и не се изненадах, когато момичето ме остави да чакам на прага и влезе в къщата. След малко се върна и от немай-къде ме заведе в стаичката в дъното.

Когато след двайсет минути си тръгнах, знаех, че не съм успяла да се спазаря, но точно тогава се сетих за една от многото мъдрости на тате: ако си притиснат до стената, нямаш право да пробираш.

На другия ден се записах на курс за счетоводители — за всеки случай. Занятията се провеждаха вечерно време и аз ходех на тях едва след като си научех за следващия ден. В началото предметът ми се видя скучноват, но не след дълго ми стана интересно: оказа се, че точните сметки са много полезни дори за такова дребно предприятие като нашето. Не бях и подозирала, че можеш да спестиш доста пари просто като водиш точен отчет, знаеш колко дължиш и как да приспадаш суми за разходи, та да си намалиш данъците. Притеснявах се само, че Чарли никога не си е правил труда да плаща данъци.

Вече дори ми беше приятно да отскачам всяка седмица до Уайтчапъл, където имах възможност да проявя новопридобитите знания. Бях решила твърдо да сложа край на съдружието си с Чарли веднага щом ме приемат в университета, въпреки това бях сигурна, че баща ми и дори дядо Чарли са щели да останат възхитени от неговата неизчерпаема енергия и устрем, допълвани от благоразумния ми подход във финансовите дела.

Когато наближи време да се явя на приемните изпити в университета, реших да предложа на Чарли да изкупи и моя дял от съдружието и дори се уговорих с един много подготвен счетоводител да се заеме със сметките. Но ето че проклетите германци отново осуетиха добре премислените ми планове.

Този път убиха бащата на Чарли — смешна грешка, понеже този малък глупчо се записа доброволец, та и той да се сражава с швабите. Съвсем в свой стил дори не си направи труда да се посъветва с някого. Вдигнал се и както бил облечен в онзи ужасен костюм с двуредно закопчаване и крещящо зелена вратовръзка, както бил нахлупил смешното си кепе, отишъл в Грейт Скотланд Ярд, понесъл на плещите си всички неволи на империята. Заряза ме да се оправям сам-сама. Не е чудно, че през следващата година отслабнах толкова много, което според майка ми пак си било някаква награда, задето съм влязла в съдружие с непрокопсаник като Чарли Тръмпър.