Джефри Арчър - Търговецът

Той се сбогува и тръгна да търси Лондонския университет, където се надяваше да открие Ребека Салмън. Дали, както й бе заръчал, в случай че загине, тя бе разделила парите от продажбата между трите му сестри: между Сал, която сега беше в Канада, Грейс, която още не се беше върнала от Франция, и Кити, която се бе запиляла някъде, един дявол знае къде? Ако го беше направила, значи той нямаше с какво започне наново, ако не броим заплатата на Томи и няколкото лири стерлинги, които Чарли бе успял да спести. Попита първия полицай, изпречил се на пътя му, как да стигне до Лондонския университет и той му посочи към Странд 13 13 Една от главните улици в центъра на Лондон, свързва Уест Енд със Сити. — Б.пр. . Чарли вървя още осемстотин метра, докато не излезе при арка, над която върху камъка бе издълбано: „Кралски колеж“ 14 14 Самостоятелно висше учебно заведение към Лондонския университет. — Б.пр. .

Мина през арката и почука на врата, на която пишеше „Справки“. Вътре попита мъжа зад гишето дали в колежа учи Ребека Салмън. Чиновникът прегледа списъка и поклати глава:

— Не, при нас не се води такава. Но можете да проверите в регистъра на университета на Малет стрийт.

Чарли отново се качи на трамвая и се охарчи с още едно пени — вече се питаше къде ще нощува.

— Ребека Салмън ли? — попита мъжът в деловодството на университета, беше облечен в ефрейторска униформа. — Не ми звучи познато. — Той се зае да проверява в дебела тетрадка, която извади изпод бюрото. — А да, ето я. Колеж „Бедфорд“, катедра „Изкуствознание“ — натърти човекът, като не криеше презрението си.

— Имате ли адреса й, ефрейторе? — попита Чарли.

— Първо трябва да служиш в армията, млади момко, и чак тогава ще ме наричаш „ефрейторе“ — тросна се по-възрастният мъж. — Всъщност колкото по-бързо се запишеш доброволец, толкова по-добре.

Чарли реши, че за един ден е понесъл достатъчно обиди, и най-неочаквано оповести:

— Сержант Тръмпър, 7312087. Аз ще ви наричам „ефрейтор“, а вие ще се обръщате към мен на „сержант“. Ясен ли бях?

— Тъй вярно, сержанте — изпелтечи ефрейторът и застана мирно.

— Та какъв е адресът?

— Жената, сержанте, живее на квартира на Челси Терас номер деветдесет и седем.

— Благодаря — подвикна Чарли, после остави стъписания ефрейтор от запаса, който продължи да го зяпа, и отново тръгна из Лондон.

Капнал от умора, най-сетне в четири и нещо следобед слезе от трамвая на ъгъла на Челси Терас. Беки явно бе успяла да се установи по-бързо от него в скъпия квартал, макар и да живееше на квартира.

Той тръгна по познатия път, като от време на време спираше да се полюбува на витрините на магазините, които навремето бе мечтал да притежава. Номер сто трийсет и едно: антики, махагонова покъщнина, маси и столове с красива политура. Номер сто трийсет и три: дамско облекло и чорапи от Париж, по витрината имаше и неща, които според Чарли един мъж не е редно да гледа. Номер сто трийсет и пет: месо и птици, накачени в дъното на магазина на куки — изглеждаха толкова вкусни, та Чарли забрави, че има недостиг на храна. Погледът му падна на ресторант с името „Скалини“, бяха го отворили на номер сто трийсет и девет. Дали италианската кухня щеше да намери някога почитатели и в Лондон?

Номер сто четирийсет и едно: магазинче на букинист, влажно, цялото в паяжини, без нито един купувач. После сто четирийсет и три — шивач. На табелата пишеше: „Костюми, жилетки, ризи и яки за господа, които уважават себе си“. Номер сто четирийсет и пет: току-що опечен хляб, който с миризмата си те примамваше да влезеш вътре. Чарли погледна в едната посока, сетне и в другата: направо не можеше да повярва, че вижда изискано облечените жени, излезли на пазар, сякаш война изобщо не е имало. Явно никой не им беше казал, че са въведени купони.

Пред номер сто четирийсет и седем Чарли спря като закован. Вторачи се възхитен в гледката, разкрила се пред уморените му очи: дълги редици пресни плодове и зеленчуци, които той с гордост би продавал. Две симпатични момичета в зелени престилки и младеж, издокаран още по-хубаво, чакаха, за да обслужат купувачите.

Чарли отстъпи назад и погледна номера над магазина. Съзря табела в синьо-златисто: „Чарли Тръмпър, честен търговец от 1823 г.“.

— От 1480 до 1532 година — каза той.

Прегледах си записките, за да се уверя, че не съм сбъркала датите, понеже ми беше трудно да се съсредоточа. Това беше последната лекция за деня и в главата ми се въртеше само едно: кога ще се прибера на Челси Терас.