Джефри Арчър - Търговецът

„Мои командващи офицери винаги ще си останат лейтенант Мейкпийс и лейтенант Харви“, помисли той, докато се връщаше през плаца към помещенията на ротата. Явно някой голобрад младок, който си нямаше и понятие какво е да се изправиш срещу врага, сега имаше наглостта да се опитва да заеме тяхното място.

Чарли понечи да изкозирува на лейтенанта, когато се сети, че вече не е в униформа, и само си свали кепето.

— Викали сте ме, лейтенанте.

— Да, Тръмпър, по личен въпрос.

Младичкият офицер докосна големия кашон, оставен върху писалището. Чарли не успя да види какво има вътре.

— Проверете, ако обичате, съдържанието и се подпишете.

Мъжът сложи пред него поредния кафеникав формуляр. Над написаното на машина име на редник Томас Прескот на ръка с едър почерк бяха драснати няколко изречения. Под тях се мъдреха голямо „Х“ и подписът на старшина Филпот.

Чарли се зае да вади една по една вещите в кашона. Устната хармоника на Томи, ръждясала и почти разпаднала се, седем лири стерлинги, единайсет шилинга и шест пенса, очевидно войнишката му заплата, и шлем на германски офицер. След това Чарли извади кожена кутийка, отвори я и вътре видя военния медал на Томи с думите „За особени заслуги“, изсечени откъм обратната страна. Взе медала и го стисна в длан.

— Този Прескот очевидно е бил много смел — отбеляза лейтенантът. — Както се казва, солта на земята и така нататък.

— Да, и така нататък — съгласи се Чарли.

— Явно е бил и набожен.

— Не бих казал — отвърна Чарли и си позволи да се подсмихне. — Защо?

— Заради иконата — рече другият мъж и посочи кашона.

Чарли се надвеси и направо не повярва на очите си — вътре имаше икона на Богородица с Младенеца. Беше квадратна, с размери двайсет на двайсет сантиметра, и бе в рамка от черно тиково дърво. Младежът извади изображението и го подържа в ръце.

Взря се в кървавочервените, моравите и сините цветове, преобладаващи в лицето в средата — беше сигурен, че го е виждал и преди. Мина доста време, докато върна малката икона с маслени бои в кашона, при другите вещи на Томи.

Нахлупи кепето и се обърна, хванал под едната мишница кашона, а под другата — пакет, опакован в амбалажна хартия, в горния му джоб беше билетът за Лондон.

Излезе от казармата и се отправи към гарата — запита се кога ли ще започне да ходи като всички останали. При караулното помещение се извърна и погледна за последно плаца. Неколцина новобранци маршируваха напред-назад с нов старшина, който очевидно бе решен не по-малко от старшина Филпот по плаца да не се задържа и сантиметър сняг.

Чарли обърна гръб на казармата и пое към Лондон. Беше на деветнайсет години, току-що бе навършил пълнолетие, но сега бе близо пет сантиметра по-висок, вече се бръснеше и бе на косъм от това да загуби девствеността си.

Беше дал своя принос — ако не за друго, поне за това бе съгласен с министър-председателя. Беше участвал във война, която би трябвало да сложи край на всички войни.

Спалният вагон от Единбург бе пълен с униформени мъже, които току стрелкаха подозрително с очи цивилно облечения Чарли — явно смятаха, че още не е служил на своята родина и дори по-лошо, отклонил се е от военна служба.

— Не след дълго ще мобилизират и него — изшушука доста високо един ефрейтор на другаря си в дъното на вагона.

Чарли се усмихна, но не каза нищо.

Спа на пресекулки, развеселен от мисълта, че му е било по-лесно да задреме в мокрия кален окоп, където компания му правеха плъховете и хлебарките. Когато в седем сутринта на другия ден влакът пристигна на гара „Кингс Крос“, вратът му беше вдървен, а гърбът го болеше. Младежът се протегна, после взе големия пакет и вещите на Томи.

На гарата си купи сандвич и чаша чай. Изненада се, когато момичето му поиска три пенса.

— Два пенса е само за униформените — поясни продавачката с неприкрито презрение.

Чарли изгълта на един дъх чая и си тръгна, без да казва и дума.

По улиците имаше по-голямо движение и суетня, отколкото навремето, въпреки това обаче той се метна уверено на трамвая, отпред на който пишеше „Сити“. Седна на празната дървена седалка и се запита какви ли промени ще завари в Ийст Енд. Дали фурната печелеше добре, дали едвам креташе, дали вече не бе продадена, или се беше разорила? И какво ли беше станало с най-голямата сергия на света?

Слезе на Поултри — бе решил да извърви пеш последните километър-два. Ускори крачката, забелязал промените наоколо: господата от Сити в дълги черни балтони и високи бомбета бяха изместени от търговци в тъмни костюми и каскети, които на свой ред отстъпиха място на младежи с дрехи не по мярка и кепета. Накрая Чарли навлезе в Ийст Енд, където почти не се мяркаха мъже под трийсет години.