Джефри Арчър - Търговецът

Тримата запълзяха бавно, сантиметър по сантиметър през седемстотинте метра ничия земя, към предната линия на войските на Антантата — всеки път, когато месечината изникнеше из ненадеждното си прикритие, те захлупваха лица в калта.

Чарли виждаше през цялото време Трентам, който пълзеше пред него, Томи обаче бе много тих и той час по час се обръщаше, за да се увери, че приятелят му още е отзад. Единственото, с което биваше възнаграждаван за притесненията, беше усмивката, оголила блесналите бели зъби на Томи.

През първия час тримата изминаха някакви си стотина метра. Чарли съжали, че нощта не се е случила по-облачна. Над главите им току просвистяваха заблудени куршуми, изстреляни и от едните, и от другите окопи, и те не смееха да се отлепят от земята. Чарли усети, че плюе кал, и веднъж дори се озова лице в лице с някакъв мъртъв германец.

Още един сантиметър, още една педя, още един метър — така продължаваха да пълзят по лепкавата студена кал на земята, все още неотвоювана от никого. Най-неочаквано Чарли чу зад себе си оглушителен цвъркот. Обърна се ядосан, за да скастри Томи, но видя между краката си плъх с размерите на заек. Томи го беше промушил с щика точно през корема.

— Май ти беше хвърлил око, ефрейторе. Ако се вярва на Роуз, надали е заради секса, значи е смятал да те излапа за вечеря.

Чарли си запуши с длан устата, за да не прихне и да не привлече вниманието на германците.

Луната отново се показа от облака и освети голото пространство. Тримата пак се долепиха до калта и зачакаха поредният облак да затули месечината и те да се придвижат още няколко метра. След цели два часа най-после излязоха при загражденията, вдигнати, за да спират германците.

Щом стигнаха бодливата тел, Трентам промени посоката и запълзя покрай телта откъм страната на германците — опитваше се да намери пролука, през която да се прехвърлят при своите. След още осемдесет метра, сторили се на Чарли цял километър, намериха тесен отвор и се провряха през него. Сега вече бяха само на петдесетина метра от английските окопи, където щяха да бъдат в безопасност.

Чарли с изненада видя, че капитанът е изостанал и дори го пуска да мине пръв.

— Да го вземат дяволите — изпелтечи тихо младежът, защото луната пак блесна над сцената на бойните действия и ги остави да лежат безжизнено на хвърлей от траншеите.

Щом месечината се скри за кой ли път, Чарли продължи да напредва рачешката сантиметър по сантиметър — сега се страхуваше повече от заблуден куршум на своите, отколкото на противниците. Накрая чу и гласове, гласове на англичани. Вече имаше чувството, че няма да доживее да види проклетите окопи.

— Успяхме — викна Томи толкова силно, че сигурно го чуха и германците.

Чарли отново заби лице в калта.

— Кой е там? — екна в отговор.

Чарли чу как сънените мъже в траншеите се размърдват и зареждат пушките.

— Капитан Трентам, ефрейтор Тръмпър и редник Прескот от Кралския стрелкови полк — отговори той твърдо.

— Парола! — настоя гласът.

— Божичко, как ли беше…

— Червена качулка — извика зад тях Трентам.

— Елате насам.

— Нека пръв се приближи Прескот — заповяда капитанът, а Томи се надигна на колене и запълзя бавно към окопите.

Чарли чу как някъде зад него изсвистява куршум и след миг видя ужасен как Томи се просва по корем в калта и застива. Извърна се в сумрака бързо назад към Трентам, който изпелтечи:

— Проклети шваби! Залегни, ако не искаш и с теб да стане същото.

Чарли не се подчини на заповедта и запълзя трескаво към тялото на приятеля си. Прегърна Томи през раменете.

— Остават ни само двайсетина метра — рече му. — Ранен е — добави през висок шепот и погледна към окопите.

— Прескот, не мърдай, докато луната свети — разпореди се някъде отзад Трентам.

— Как си, мой човек? — попита Чарли и се помъчи да види изражението върху лицето на своя приятел.

— Да ти призная, бил съм и по-добре — промълви Томи.

— Ей, вие двамата, не говорете — скастри ги капитанът.

— Между другото, куршумът не беше германски — простена със сетни сили Томи и от устата му на тънка струйка се застича кръв. — Постарай се тоя негодник да си плати, ако аз не успея да си разчистя сметките с него.

— Ще се оправиш, ще видиш — взе да го успокоява Чарли. — Нищо и никой не е в състояние да убие Томи Прескот.

Месечината беше затулена от голям черен облак и от окопите изскочиха неколцина мъже, включително двама санитари от Червения кръст, които се завтекоха към тримата. Сложиха носилката до Томи и го преместиха върху брезента, след което пак хукнаха към окопите. Откъм германските позиции отново се посипа градушка от куршуми.