Джефри Арчър - Търговецът

Мина доста време, докато Томи се появи в горния край на стълбите, понесъл pickelhaube 12 12 Островръх шлем (нем.). — Б.пр. на мъртвия германец.

— Къде се губиш? — попита подозрително Трентам.

— Претърсих педя по педя църквата с надеждата да открия нещо за ядене, но не намерих и виното за причастие.

— Заеми позиция ей там — нареди капитанът и посочи един от сводовете, който не беше покрит, — и наблюдавай. Ще стоим тук, докато се мръкне. Дотогава ще разработя план как да се изтеглим на нашите позиции.

Докато тримата мъже се взираха във френските полета, се здрачи, после се и мръкна.

— Дали да не се придвижим, капитане? — попита Чарли, след като цял час бяха седели в тъмнината.

— Ще тръгнем, когато бъда готов — отсече Трентам.

— Слушам, капитане — рече Чарли и разтреперан, още четирийсет минути продължи да се взира в мрака.

— Хайде, след мен! — заповяда най-неочаквано Трентам.

Изправи се и поведе двамата надолу, накрая спря пред входа на притвора. Отвори бавно вратата. Чарли чу скърцането на пантите, прозвучало му като картечен откос. Тримата се взряха в тъмнината и Чарли се запита дали там някъде не ги причаква поредният германец, насочил към тях пушка. Капитанът погледна компаса.

— Първо трябва да се опитаме да излезем при дърветата по билото, зад които да се прикрием — изшушука Трентам. — После ще разработя маршрут, по който да се върнем зад нашите позиции.

Очите на Чарли посвикнаха с тъмното и той се зае да изучава луната и по-важно, движението на облаците.

— Дотам е голо — продължи капитанът, — затова не можем да рискуваме, докато луната не се скрие. После ще притичаме поотделно до хълма. И така, Прескот, щом ти дам заповед, тръгваш пръв.

— Аз? — възкликна Томи.

— Да, ти, Прескот. После, веднага щом навлезеш в гората, ефрейтор Тръмпър ще те последва.

— А вие ще прекосите пространството последен и ще дойдете при нас… ако имаме късмета да отървем кожата де — подметна Томи.

— Не проявявай неподчинение — тросна се Трентам. — Инак наистина ще се изправиш пред военен съд и този път затворът няма да ти се размине. Мен ако питаш, мястото ти е там.

— А, не, ако няма свидетели, ще ми се размине — натърти Томи. — Може и да не разбирам от кралски разпоредби, но това го знам.

— Млъквай, Томи — скастри го Чарли.

Зачакаха мълком в притвора, докато над пътеката се появи голяма сянка, която бавно се придвижи нататък и накрая обгърна църквата и цялото пространство до горичката.

— Тръгвай! — нареди капитанът и потупа Томи Прескот по рамото.

Младежът се стрелна като хрътка, пусната от нашийника, а другите двама мъже загледаха как той прекосява откритото пространство и след двайсетина секунди вече навлиза сред дърветата.

Подир миг същата ръка потупа и Чарли по рамото и той хукна презглава — не помнеше някога да е тичал толкова бързо, въпреки че сега носеше в едната ръка пушката и бе преметнал на гръб войнишката торба. Усмивката се появи отново върху лицето му чак когато той се озова при Томи.

Двамата се обърнаха и загледаха по посока на капитана.

— Какво още чака, да го вземат мътните! — възкликна Чарли.

— Вероятно иска да види дали ще ни гръмнат — отвърна другият младеж точно когато месечината се показа отново.

Зачакаха, без да казват нищо, докато валчестото светило се скри зад поредния облак и капитанът най-сетне притича при тях.

Спря, облегна се на едно дърво и си пое дълбоко въздух.

— Добре — прошепна накрая, — сега ще тръгнем бавно през гората, ще използваме дърветата за прикритие и от време на време ще спираме, за да чуем дали врагът не се спотайва някъде наоколо. И не забравяйте, ако луната не е зад облак, няма да мърдате, няма и да разговаряте, освен ако не ви питам нещо.

Тримата запълзяха бавно по нанадолнището, като се придвижваха от дърво на дърво и току спираха. Чарли не бе и подозирал, че може да долавя и най-лекия непознат шум. Мина близо час, докато стигнат в подножието на хълма, където спряха. Единственото, което виждаха пред себе си, бе голото поле, ширнало се докъдето поглед стига.

— Ничията земя — изшушука Трентам. — Това означава, че от тук нататък само ще пълзим по корем. — Той моментално залегна в калта. — Ще водя аз — допълни. — Ти, Тръмпър, ще ме следваш, а Прескот ще бъде най-отзад.

— Ако не друго, това доказва поне, че знае накъде трябва да се насочим — прошепна Томи. — Явно е преценил откъде ще идват куршумите и кого е най-вероятно да уцелят.