Джефри Арчър - Търговецът

Чарли влезе в палатката и се опъна като струна току пред писалището на подполковника. Изкозирува и каза:

— По ваша заповед се явява младши ефрейтор Тръмпър, номер 7312087.

За пръв път виждаше командващия не на кон, а на стол.

— А, ти ли си, Тръмпър! — вдигна очи подполковник Хамилтън. — Радвам се, че отново си при нас. И че се възстанови толкова бързо.

— Благодаря, подполковник — отвърна Чарли и чак сега забеляза, че се движи само едното око на командващия.

— Но възникна проблем с редник от твоята част, надявам се да изясниш нещата.

— Ще съдействам, стига да мога.

— Както личи — продължи подполковникът, като намести монокъла върху лявото си око, — Прескот… — Той се взря в кафеникавия формуляр върху писалището и продължи: — Точно така, редник Прескот си е прострелял ръката, за да не се сражава с противника. Според рапорта на капитан Трентам редникът е бил намерен с една-единствена рана от куршум в дясната длан, лежал е в калта само на няколко крачки от окопа. Това очевидно е проява на най-обикновено малодушие пред лицето на врага. Аз обаче реших първо да чуя какво ще ми разкажеш ти за случилото се оная сутрин и чак тогава да свиквам военен съд. В края на краищата редникът е от твоята част. Казах си, че сигурно имаш какво да добавиш към рапорта на капитан Трентам.

— Тъй вярно, подполковник — отвърна Чарли. Опита да си възвърне самообладанието и да си припомни какво точно се е случило преди около месец. — Веднага след сигналната ракета лейтенант Мейкпийс поведе настъплението, аз тръгнах подире му, следван от останалите в поверената ми част. Лейтенантът достигна пръв бодливата тел, но веднага бе покосен от няколко куршума, по онова време пред мен имаше само двама души. Те храбро му се притекоха на помощ, ала още преди да са се доближили, бяха повалени. Щом излязох при загражденията, забелязах дупка и хукнах, за да мина през нея, но видях, че редник Прескот ме е изпреварил — той се провря през дупката и се завтече към вражеската линия. Явно точно тогава се е взривила ръчната граната, предполагам, че именно тя е ранила и редник Прескот.

— Сигурен ли си, че той те е изпреварил? — попита озадачен полковникът.

— Трудно ми е да си припомня всички подробности, все пак се водеше битка, но никога няма да забравя как Прескот ме изпревари.

— Защо? — полюбопитства Хамилтън.

— Защото е мой другар и се подразних, че е по-бърз от мен.

На Чарли му се стори, че по лицето на подполковника се мерна усмивка.

— Прескот близък приятел ли ти е? — попита командващият, вперил в него монокъла.

— Тъй вярно, подполковник, това обаче не може да повлияе на мнението ми и никой няма право да ме обвинява в подобно нещо.

— Знаеш ли с кого разговаряш? — ревна старшина Филпот.

— Тъй вярно — рече Чарли. — Разговарям с човек, който иска да узнае истината и да има справедливост. Може и да съм неук, но съм честен и почтен.

— Ще отговаряш за… — разкрещя се старшината.

— Благодаря, достатъчно — прекъсна го подполковникът. — Благодаря и на теб, ефрейтор Тръмпър, за ясните и лаконични показания. Няма да те притеснявам повече, не се налага. Можеш да се върнеш във взвода.

— Слушам, подполковник — каза Чарли.

Отстъпи крачка назад, изкозирува, обърна се кръгом и излезе от палатката.

— Да се заема ли с въпроса? — попита старшината.

— Да — отговори подполковник Хамилтън. — Повиши Тръмпър в ефрейтор и незабавно освободи от ареста редник Прескот.

Следобед Томи се върна с превързана лява ръка във взвода.

— Спаси ми живота, Чарли.

— Няма такова нещо, просто казах истината.

— Знам, знам. Но на теб повярваха, а на мен не.

През нощта Чарли лежеше в палатката и се питаше защо ли капитан Трентам е решил да прави, да струва, но да се отърве от Томи. Мигар някой наистина може да смята, че е в правото си да прати човек на сигурна смърт само защото навремето той е лежал в затвора?

Мина още един месец, през който не се промени нищо в установения ред, после пристигна заповед да се придвижат на юг, към Марна, и да се подготвят за контранастъпление срещу генерал Фон Лудендорф. На Чарли му притъмня, когато той прочете заповедта: знаеше, че вероятността да остане жив след две нападения клони към нула. Успяваше да прекара някой и друг час заедно с Грейс, която сподели, че се е влюбила в ефрейтор уелсец, стъпил на противопехотна мина и ослепял с едното око.

— Любов от пръв поглед — подметна брат й.

В сряда срещу четвъртък, седемнайсети юли 1918 година, в полунощ над ничията земя се спусна зловеща тишина. Чарли остави мъжете, успели да се унесат, да поспят, и ги събуди чак в три след полунощ. Като ефрейтор отговаряше за целия взвод, състоящ се от четирийсет души, които трябваше да се подготвят за бой. Всички все още бяха на подчинение на капитан Трентам, който, откакто бяха пуснали Томи, изобщо не се беше вясвал.