Джефри Арчър - Търговецът

— И от двамата няма и следа — прошепна Чарли.

— Така си е. Дай да се връщаме в окопите — ако германците ни спипат, надали ще ни поканят на чай и сладки.

Чарли се огледа още веднъж. Точно отпред имаше църквица, почти същата като множеството църкви, които бяха подминали, докато се прехвърляха от Етапл към фронта.

— Хайде първо да проверим в църквата — предложи той. — Само без излишни рискове, чу ли?

— А какво, дявол го взел, правим от един час? Точно това — поемаме излишни рискове! — възкликна Томи.

Сантиметър по сантиметър, педя по педя, метър по метър те пропълзяха през голото поле, докато излязоха при вратата на притвора. Чарли я побутна и я отвори бавно — очакваше отвътре да се посипе градушка от куршуми, но най-силният звук, който чуха, бе скърцането на пантите. Влязоха вътре и Чарли се прекръсти, както бе правил дядо му всеки път, щом влезеше в „Сейнт Мери и Сейнт Майкъл“ на Джубилий стрийт. Томи запали цигара.

На Чарли му стана любопитно и той тръгна да разглежда мъничката църква. Половината покрив вече бе рухнал не без помощта на германските и английските снаряди, инак храмът си стоеше непокътнат.

Младежът се вторачи като омагьосан в мозайката по вътрешните стени, по ситните квадратни камъчета, образуващи портрети в цял ръст. Той тръгна да обикаля и да разглежда седемте Христови ученици, оцелели като по чудо в тази безбожна война.

Стигна при олтара, падна на колене и сведе глава — в съзнанието му изникна образът на отец О’Мали. Точно тогава покрай него просвистя куршум — той уцели месинговото разпятие, което падна с трясък на земята. Чарли се стрелна зад олтара, когато екна втори изстрел. Младежът надзърна иззад олтара и загледа как някакъв германски офицер, улучен отстрани в главата, се свлича през завеските на изповедалнята и се просва на каменния под. Вероятно беше издъхнал на място.

— Дано е имал време да се изповяда — рече Томи.

Чарли изпълзя иззад олтара.

— За бога, глупако, не мърдай! Струва ми се, че в църквата има още някой и това не е Всевишният.

Двамата чуха как някой се движи горе на амвона и Чарли побърза пак да се шмугне зад олтара.

— Аз съм — оповести глас, който младежите начаса разпознаха.

— Какво ще рече „аз“? — попита Томи — едвам се сдържа да не прихне.

— Капитан Трентам. Правете, каквото правите, само не стреляйте.

— Ами покажи се де! Слез с ръце, вдигнати над главата, за да сме сигурни, че наистина си онзи, за когото се представяш — подкани злорадо Томи.

Трентам стана бавно от амвона и заслиза с ръце високо над главата по каменните стъпала. Мина по пътеката между скамейките и дойде при разпятието, което сега лежеше пред олтара, сетне прекрачи мъртвия германец и застана лице в лице с Томи, който още държеше пистолета, насочен право към сърцето му.

— Прощавайте, капитане — рече младежът и свали пистолета. — Трябваше да се уверя, че там горе не се спотайва някоя шваба.

— Която говори безупречен английски ли? — подметна ехидно Трентам.

— В една от лекциите си, капитане, ни предупредихте в случаи като този да нямаме вяра на никого — вметна Томи.

— Много си устат, Прескот. Откъде имаш офицерски пистолет?

— Беше на лейтенант Харви — намеси се Чарли, — изпусна го, когато…

— Когато вие хукнахте към гората — продължи вместо него Томи, без да сваля очи от Трентам.

— Преследвах двама германци, които се опитваха да избягат.

— На мен пък ми се стори точно обратното — подсмихна се младежът. — И след като се върнем при нашите, смятам да разкажа на всички.

— Да де, но ще повярват на мен, не на теб — натърти капитанът. — При всички положения и двамата германци са мъртви.

— Благодарение единствено на мен, а и не забравяйте, че ефрейторът също видя с очите си всичко.

— Значи и той знае, че аз, а не ти, казвам истината — обърна се Трентам към Чарли.

— Единственото, което знам, е, че трябва да се качим на камбанарията и да видим как да се върнем при нашите, вместо да губим време в разправии.

Капитанът кимна, че е съгласен, обърна се и изтича към дъното на църквата, при стълбата на камбанарията, където щеше да се чувства в безопасност. Чарли веднага го последва. Двамата заеха позиции в противоположните краища на покрива и макар че тътенът на битката още огласяше всичко наоколо, Чарли не можеше да прецени кой от другата страна на гората е надделял.

— Къде е Прескот? — попита след малко Трентам.

— Не знам, капитане — отвърна младежът. — Мислех, че е зад мен.