Джефри Арчър - Търговецът

В три и половина, когато вече бяха в пълна бойна готовност, при тях зад окопите дойде лейтенант Харви, който, както се оказа, бил пристигнал на фронта едва предния петък.

— Безумна война — отбеляза Чарли, след като двамата се запознаха.

— А, не съм сигурен — отвърна ведро Харви. — Лично мен не ме свърта да се срещна с швабите. Само да ми паднат в ръчичките!

— Докато сред нас се срещат луди глави като тоя, германците нямат никаква надежда — промърмори Томи.

— А, между другото, каква е паролата този път? — поинтересува се Чарли.

— Извинявай, съвсем ми изхвърча от главата. „Червена качулка“ — отвърна лейтенантът.

Всички зачакаха. Точно в четири втъкнаха щиковете, в четири и двайсет сигналната ракета озари в червено небето някъде зад предната линия и всичко наоколо се огласи от свирки.

— Напред! — ревна лейтенант Харви.

Стреля с пистолета във въздуха и се юрна напред, сякаш преследваше заблудила се лисица. И този път Чарли изпълзя от окопа и хукна само на няколко крачки зад лейтенанта. Останалите от взвода го последваха, докато той се препъваше в разкаляната пустош — не бе останало и едно-едничко дърво, зад което да се прикрият. Отпред вляво Чарли видя друг взвод. След него различи извадения като от кутийка капитан Трентам — нямаше как да го сбърка. Но най-отпред отново бе лейтенант Харви, който с лекота се прехвърли през загражденията и се озова в ничията земя. Кой знае защо, Чарли бе обзет от увереността, че всеки, проявил подобно безразсъдство, ще се отърве жив. Харви продължи да върви и върви като омагьосан напред, сякаш бе неуязвим. Чарли очакваше той да бъде повален всеки момент, защото се втурна към германските заграждения като към поредното препятствие, прескочи и тях и се завтече към вражеските окопи презглава, все едно са финал на надбягване в началното училище. От тях го деляха двайсетина крачки, когато най-сетне го покоси градушка от куршуми. Чарли се озова най-отпред и започна да стреля по германците, по всяка глава, показала се от траншеите.

Не беше чувал някой да е стигал до тях и не знаеше какво да прави от тук нататък — въпреки цялото обучение пак му беше трудно да стреля тичешком. Усети, че така и няма да разбере, когато пред него изневиделица изникнаха четирима германци с насочени пушки. Стреля право в първия, който клюмна назад в окопа, междувременно обаче другите трима вече се целеха в него. Най-неочаквано чу току зад себе си гърмежи и трите тела паднаха назад досущ тенекиени патета на стрелбище. Чарли си даде сметка, че най-добрият стрелец наистина е в неговите редици.

Не щеш ли, се озова във вражеския окоп и се взря от горе в очите на младо германче, ужасен хлапак, който едва ли бе по-голям от Чарли. Той се подвоуми само миг и заби щика право в устата на германеца. Издърпа острието и пак го заби, този път в сърцето на момчето, после продължи тичешком нататък. Сега трима от редниците му бяха пред него и гонеха отстъпващия противник. Точно тогава Чарли зърна отдясно Томи, погнал нагоре по хълма двама германци. Скри се зад дърветата и Чарли чу съвсем ясно през грохота на битката един-единствен изстрел. Обърна се и се втурна колкото му крака държат към горичката, за да спаси своя приятел, но видя, че единия от германците се е проснал на земята, а Томи продължава да гони по нанагорнището другия. Запъхтян, Чарли го настигна, когато той най-сетне спря зад едно дърво.

— Страхотен си, Томи, нямаш равен — похвали го Чарли и се метна до него на земята.

— Е, не мога да се меря с онзи офицер, как му беше името?

— Харви, лейтенант Харви.

— В края на краищата ни спаси именно неговият пистолет — отбеляза Томи и размаха оръжието. — Виж, не така стоят нещата с онова говедо Трентам.

— В смисъл? — попита Чарли.

— В смисъл че си плю на петите и заобиколи германските окопи. Хукна към гората. Двама германци обаче го видяха и го погнаха, а аз ги последвах. На единия вече му светих маслото.

— И къде е сега Трентам?

— Някъде там горе — отвърна другият младеж и посочи към билото на възвишението. — Сто на сто се крие от самотния германец.

Чарли се взря в далечината.

— И сега какво правим, ефрейторе?

— Налага се да настигнем германеца и да го убием, докато той не е сгащил капитана.

— А не е ли по-добре да се приберем и да се надяваме, че швабата ще намери капитана преди мен? — възкликна Томи.

Чарли обаче вече бе скочил на крака и бе тръгнал да изкачва хълма.

Двамата напредваха бавно, като се прикриваха зад дърветата, оглеждаха се и надаваха ухо. Накрая излязоха на голото било.