Джефри Арчър - Търговецът

Седях и не продумвах и дума, докато мъжът ми сновеше напред-назад из стаята и си припомняше с умиление всичко до най-малките подробности от сблъсъка, състоял се същия следобед в адвокатската кантора на господин Бейвърсток.

През живота си съм обичала четирима мъже, към които съм изпитвала различни чувства, от преклонение до преданост, ала единствен Чарли е обхващал целия спектър. Но дори в този миг, когато той ликуваше, знаех, че именно на мен се е паднало да му отнема онова, което обича най-силно.

Половин месец след съдбовната среща Найджъл Трентам вече се бе съгласил да се раздели по пазарна цена със своите акции. Лихвата бе скочила на осем на сто и едва ли е изненадващо, че на него не му стискаше да води ожесточена продължителна битка за наследството на Хардкасъл.

От името на попечителския фонд господин Бейвърсток изкупи за малко над седем милиона лири стерлинги дела му в акционерно дружество „Тръмпър“. След това възрастният адвокат посъветва Чарли да свика извънредно заседание на управителния съвет, за да го уведоми за случилото се, както му повелява дългът. Предупреди го и да съобщи до половин месец на акционерите за прехвърлянето на дела.

Отдавна не бях чакала с такова нетърпение заседание на управителния съвет.

Макар че оная сутрин бях сред първите, влезли в залата, всички останали членове на управителния съвет се явиха доста преди началото на заседанието.

— Има ли отсъстващи? — попита председателят точно в десет часа.

— Найджъл Трентам, Роджър Гибс и Хю Фоланд — оповести делово Джесика.

— Благодаря. Протоколът от последното заседание — подкани Чарли. — Имате ли нещо против да го подпиша?

Огледах едно по едно лицата около заседателната маса. Облечена в жълта рокля по последна мода, Дафни драскаше заврънкулки върху листа с протокола. Тим Нюман, който както винаги изглеждаше безупречно, само кимна, а Саймън отпи от чашата вода пред него и усетил погледа ми, я вдигна в нещо като наздравица. Нед Денинг пошепна нещо в ухото на Боб Мейкинс, а Кати отбеляза с чавка точка втора. Само Пол Мерик очевидно не бе в настроение. Насочих вниманието си към Чарли.

Тъй като нямаше възражения, Джесика отгърна на последната страница на протокола и му го поднесе за подпис. Забелязах, че той се подсмихва, докато четеше отново последното напътствие, дадено му от съвета на миналото заседание: „Председателят да се опита да сключи с господин Найджъл Трентам приемливо споразумение, така че прехвърлянето на акциите на «Тръмпър» да мине без сътресения“.

— Има ли някакви въпроси по протокола? — попита Чарли. Всички продължиха да мълчат и той отново погледна дневния ред. — Точка четвърта, бъдещето на… — подхвана мъжът ми, но точно тогава всички заговориха в един глас.

Когато редът бе възстановен поне малко, той предложи изпълнителният директор да ни запознае накратко с положението. И аз заедно с останалите повторих:

— Да, да…

Закимахме.

— Благодаря ви, господин председателю — рече Артър Селуин и извади от куфарчето, което бе оставил отстрани до стола си, някакви книжа. — Членовете на управителния съвет трябва да знаят — поде той делово, както приляга на човек, заемал навремето държавен пост, — че след като господин Найджъл Трентам обяви, че се е отказал от намерението да се сдобие с контролния пакет акции в „Тръмпър“, цената им падна от две лири стерлинги и четири шилинга, най-високото равнище, достигано някога, на една лира стерлинга и четиринайсет шилинга, за колкото се търгуват сега.

Не се включих в одобрителните възгласи, понеже вече знаех всички условия в споразумението.

— Преди половин месец, след като адвокатите на господин Трентам и на госпожица Рос се договориха — продължи господин Селуин така, сякаш изобщо не са го прекъсвали, — господин Бейвърсток изкупи от името на попечителски фонд „Хардкасъл“ дела на Трентам на цена две лири стерлинги и един шилинг за акция.

— А останалите членове на управителния съвет ще научат ли някога как се е стигнало до това твърде благоприятно споразумение? — намеси се Дафни.

— Наскоро се разбра — отвърна Селуин, — че през последната година господин Трентам е изкупил значителен дял от акциите в дружеството, като е изтеглил заем, който, доколкото подочух, вече не е могъл да изплаща. Ето защо е продал на пазарни цени своя пакет в дружеството, възлизащ на около двайсет и осем на сто, направо на попечителски фонд „Хардкасъл“.

— Значи вече не притежава нищо в „Тръмпър“? — попита Дафни.