Джефри Арчър - Търговецът

След двайсет минути той обяви събранието за закрито.

Джесика Алън съобщи на Кати, новия председател на управителния съвет, че от галерия „Льофевр“ се бил обадил някой си господин Коркран, който потвърдил, че приема предложението й за сто и десет хиляди лири стерлинги. Кати се усмихна.

— Сега единственото, което остава да направим, е да уточним датата и да разпратим поканите. Джесика, би ли ме свързала с Беки?

След като беше избрана единодушно за трети председател на управителния съвет на „Тръмпър“, първото, което Кати предложи, бе Чарли да бъде назначен за пожизнен председател на дружеството, а също да организират в хотел „Гровнър Хаус“ тържество в негова чест. На празника дойдоха всички работещи в „Тръмпър“ заедно с жените и мъжете си, както и мнозина от хората, с които Чарли и Беки се бяха сприятелили за близо седемдесет години. Оная вечер Чарли зае почетното място в голямата бална зала, където се бяха стекли хиляда седемстотин и седемдесет души.

Вечерята се състоеше от пет ястия, които дори Пърси одобри. След като донесоха на Чарли чаша бренди и голяма пура от „Тръмпър“, той се надвеси към жена си и й пошушна:

— Жалко, че баща ти не може да види този пир. — После добави: — Е, той нямаше да дойде, разбира се, освен ако сам не е доставил всичко, като се почне от хлебчетата и се стигне до целувките с глазура.

— Жалко, че и Даниъл не е тази вечер с нас — пророни Беки.

След няколко мига Кати се изправи и държа реч, с която не остави у никого съмнение, че е достойна наследница на Чарли. Накрая вдигна наздравица за основателя и първия пожизнен председател на „Тръмпър“. След като ръкоплясканията утихнаха, Кати се наведе и извади нещо изпод стола.

— Това, Чарли — подхвана тя, — е малък подарък, с него всички искаме да ти благодарим за жертвите, които си правил за „Тръмпър“.

Обърна се и връчи масленото платно на Чарли, който грейна в очакване. Ала когато видя какво е изобразено върху картината, зяпна от учудване и пурата му се търкулна на масата. Трябваше да мине известно време, докато се окопити и остави „Хора, ядящи картофи“ на Ван Гог. Чуха се възгласи:

— Реч, реч!

В началото Чарли напомни отново на събралите се как всичко е започнало от сергията на дядо му в Уайтчапъл, сергия, която сега стоеше гордо при щандовете за хранителни стоки в универсалния магазин. Отдаде дължимото на подполковника, който отдавна бе починал, на първопроходците в дружеството господин Краудър и господин Хадлоу, а също на Боб Мейкинс и Нед Денинг, работили в „Тръмпър“ още от самото начало и оттеглили се броени седмици преди самия Чарли. Накрая благодари и на Дафни, маркиза Уилтшир, дала им на заем шейсет лири стерлинги, с които те всъщност са започнали.

— Жалко, че вече не съм на четиринайсет години — отбеляза натъжен Чарли. — Жалко, че не мога да застана зад сергията в Уайтчапъл и да бъда с редовните си клиенти. Това бяха най-щастливите дни в живота ми. Дълбоко в себе си аз си останах уличен продавач на плодове и зеленчуци. — Всички се засмяха, само Беки погледна мъжа си и си припомни осемгодишното хлапе по къси панталонки, което, стиснало каскетчето в ръка, чака пред фурната на баща й с надеждата да му дадат кифла. — Горд съм, че построих най-голямата сергия на света и тази вечер съм с хората, помогнали ми да я дотикам от Ийст Енд чак на Челси Терас. Ще ми бъде мъчно за всички вас — дано от време на време ми позволявате да се връщам в „Тръмпър“.

Чарли седна на мястото си, а всички, които работеха при него в универсалния магазин, станаха на крака, за да го поздравят с ръкопляскания. Той се наведе към Беки, хвана я за ръка и прошепна:

— Извинявай, забравих да им кажа, че всъщност ти си основала фирмата.

През живота си Беки нито веднъж не беше стъпвала на футболен мач, а сега й се налагаше да слуша с часове как мъжът й разказва за световното първенство и че най-малко трима играчи на „Уест Хам“ щели да бъдат включени в националния отбор на Англия.

Първия месец, след като напусна поста председател на управителния съвет, Чарли сякаш нямаше нищо против Стан да го разкарва с колата от Шефийлд до Манчестър и от Ливърпул до Лийдс, където двамата ходеха на мачовете от първите кръгове на първенството.

След като Англия се класира за полуфинала, Чарли впрегна едва ли не всичките си познанства, за да се сдобие с две места на стадиона, и усилията му бяха възнаградени, когато домакините се класираха за финала.