Джефри Арчър: Търговецът

— И какво очакваш да правя?

— Не знам, Чарли, какво ще правиш и не ме вълнува. Но каквото и да е, то няма да има нищо с Челси Терас. Ясна ли бях?

Чарли понечи да възрази, ала точно тогава при тях дойде един от стюардите.

— Извинявайте, че ви прекъсвам, сър.

— Не прекъсвате нищо — увери го Чарли. — Какво искате от мен? Да вдигна бунт или да организирам жребия за срещите по тенис?

— Това, сър Чарлс, са все отговорности на заместник-капитана — усмихна се младежът. — Капитанът пита дали ще бъдете така любезен да отидете при него на мостика. Получил е телеграма от Лондон, за чието съдържание иска да ви уведоми незабавно.

— Дано новината не е лоша — притесни се Беки, после остави на палубата романа, който се опитваше да чете, и се изправи. — Казала съм да не ни търсят, освен ако не е спешно.

— Не започвай пак! — скастри я Чарли. — По-голяма черногледка не съм срещал. При теб чашата винаги е наполовина празна.

Той стана от шезлонга, протегна се и тръгна заедно с младежа към мостика, като пътем обясняваше как щял да организира бунт. Без да казва нищо, Беки вървеше на около метър след него.

На мостика капитанът ги поздрави и рече:

— Току-що от Лондон се получи телеграма за вас, сър Чарлс, реших, че трябва да я видите незабавно.

Той му подаде лист хартия.

— Да го вземат мътните, забравих си очилата на палубата — промърмори Чарли. — Я виж, Беки, какво пише.

Тя пое с разтреперани ръце телеграмата и я прочете първо наум — Чарли се взираше в лицето й.

— Хайде, казвай де! Наполовина пълна или наполовина празна?

— Телеграмата е от Бъкингамския дворец, имат молба към теб — отвърна Беки.

— Казвах ли ти аз! — завайка се пак Чарли. — Не можеш да ги оставиш и ден сами, все ще объркат нещо. На първо число всеки месец трябва да доставят тоалетен сапун, кралицата предпочита лавандулов, паста за зъби, съпругът й харесва „Ютимол“, и тоалетна хартия… Хем предупредих Кати…

— Не, този път Нейно Величество се притеснява не за тоалетната хартия — прекъсна го Беки.

— А за какво? — подкани пак мъжът й.

— Питат каква да бъде титлата ти.

— Титлата ли? — възкликна Чарли.

— Да — потвърди жена му и се извърна с лице към него. — Лорд Тръмпър от къде?

Беки се изненада, а Кати изпита известно облекчение, когато двете видяха колко бързо лорд Тръмпър от Уайтчапъл се е запалил по делата на Горната камара в Парламента. В мига, когато Чарли стана депутат, от страховете на жена му, че той ще продължи да се бърка в работата на универсалния магазин, не остана и следа. В съзнанието й отново изникнаха спомените от Втората световна война, когато Чарли бе работил при лорд Ултън в Министерството на хранителната промишленост и тя никога не знаеше по кое време на нощта той ще се прибере вкъщи.

Половин година, след като Беки го предупреди хич и да не припарва до „Тръмпър“, Чарли й съобщи, че е поканен за член на селскостопанската комисия в Парламента, където отново щял да приложи опита си за благото на своите сънародници. Той дори се върна към стария си навик всяка сутрин да става в четири и половина, за да се запознава с документите и да се подготвя за важните срещи и заседания.

Щом се прибереше за вечеря, я обсипваше с новини какви предложения бил направил в комисията и как някой изкуфял дядка бил пропилял времето на Камарата с безбройните си поправки към проектозакона за развъждането на зайци.

Когато през 1970 година Великобритания кандидатства в Общия пазар, Чарли сподели с жена си, че председателят на Камарата му е предложил да оглави подкомисията за разпределение на хранителните продукти в Европа и той смятал, че е негов дълг да приеме. От този ден нататък, слезеше ли на закуска, Беки заварваше какви ли не проектозакони и броеве на „Хансард“ 75 75 Официален стенографски отчет от заседанията на двете камари на Парламента, подготвян всекидневно от Издателството на Нейно Величество Кралицата. — Б.пр. за Камарата на лордовете, разпилени небрежно от кабинета на Чарли чак до кухнята, където я чакаше неизбежната бележка, че му се е наложило да отиде на поредното заседание на подкомисията или на среща с някой европеец, който подкрепял Великобритания и бил на посещение в Лондон. Дотогава Беки не си беше и представяла, че членовете на Горната камара са затрупани с толкова много работа.

Тя продължи да поддържа връзка с „Тръмпър“ — сутринта в понеделник, когато бе по-спокойно, задължително се отбиваше да види какво ново-старо и за своя изненада се беше превърнала в основен източник, от който Чарли разбираше какво става в универсалния магазин.