Джефри Арчър - Търговецът

— Е, Джесика, като начало отложи обяда с изпълнителния директор на „Мос Брос“ — нареди Кати, след като си погледна тефтера с програмата, — после кажи да не ме свързват по телефона с никого, докато не разберем в какво точно се е забъркал нашият пожизнен председател. Щом уредиш тези неща, слез долу в служебния стол и ако Стан е там, веднага ми позвъни.

Джесика излезе почти на бегом от кабинета, а Кати се обърна отново към Беки.

— Дали не си е намерил любовница? — прошепна тихо тя.

— На седемдесет години любовница? С която е ден и нощ? Ако си е хванал любовница, трябва да го предложим за наградата „Бик на годината“, дето я дават на Кралското селскостопанско изложение.

— Какво тогава прави по цял ден?

— Лично аз мисля, че защитава в Лондонския университет магистърска степен — предположи по-младата жена. — Открай време се вбесява, ако го заядеш, че не си е доучил.

— Но все щях да видя у нас някакви учебници и записки.

— Сигурно се е постарал да ги скрие. Не забравяй колко хитро е защитил бакалавърска степен. Цели осем години не си надушила нищо.

— Дали пък не се е хванал на работа при някой от конкурентите ни?

— Не е в негов стил — възрази Кати. — Знаеш колко предан е на „Тръмпър“. При всички положения щяхме да научим до няколко дни, ако работеше за друг универсален магазин: шефовете и персоналът нямаше да пропуснат да ни го натякнат. Не, явно е нещо по-просто. — Един от телефоните върху писалището й иззвъня. Тя грабна слушалката, известно време слуша, без да продумва, после каза: — Благодаря ти, Джесика. Тръгваме. — Затвори, скочи иззад писалището и подкани: — Да вървим! Стан тъкмо е приключил с обяда.

Кати се отправи към вратата. Беки веднага я последва и без да казват и дума, двете слязоха с асансьора на партерния етаж, където главният портиер Джо с изненада видя как председателката на управителния съвет и лейди Тръмпър спират такси, макар че шофьорите им ги чакат с автомобилите само на два-три метра.

Няколко минути по-късно Стан излезе през същата врата и се качи зад волана на ролс-ройса на Чарли, после подкара спокойно към Хайд Парк Корнър, без изобщо да забелязва, че таксито го следва. Продължи нататък към Пикадили, прекоси Трафалгарския площад и зави наляво към Странд.

— Отива в Кралския колеж — отсъди Кати. — Казвах ли ти аз, Чарли е решил да получи магистърска степен.

— Но Стан не спря пред колежа — възрази Беки, когато шофьорът подмина входа и се запровира през автомобилите към Флийт стрийт 77 77 На тази улица в Лондон са разположени редакциите на повечето големи английски вестници. — Б.пр. .

— Не ми се вярва да е купил вестник — отбеляза Кати.

— Или да се е хванал на работа в Сити — добави Беки, когато ролс-ройсът се запъти към Маншън Хаус 78 78 Официалната резиденция на кмета на лондонското Сити. — Б.пр. .

— Как не се сетих досега — възкликна победоносно Беки, когато Стан излезе от Сити и подкара бавно към Ийст Енд. — Чарли се е запалил по някакъв проект в младежкия клуб на Уайтчапъл.

Шофьорът продължи на изток и накрая спря пред център „Дан Салмън“.

— Нещо не се връзва — възрази по-младата жена. — Ако е искал през свободното си време да се занимава с това, защо да не ти каже? За какво му е да си играе на криеница?

— И аз не проумявам — призна си Беки. — Дори съм още по-озадачена.

— Дай поне да влезем и да видим какво пак е наумил.

— А, не — хвана я за ръката Беки. — Нека помисля малко, пък после ще решавам какво да правя от тук нататък. Ако Чарли е наумил нещо, за което не иска да научаваме, защо точно аз да му развалям удоволствието! Не стига че му забраних да ходи в универсален магазин „Тръмпър“, ами сега и това!

— Добре тогава — съгласи се Кати. — Хайде да се връщаме в кабинета ми. Можем и да не му споменаваме, че сме открили малката му тайна. Ще звъннем на господин Ансън в Камарата на лордовете и той, както вече знаем, ще се постарае Чарли да ни се обади най-много до час. Ще имам достатъчно време, за да осигуря на Дейвид Фийлд пурите.

Беки кимна и каза на изумения шофьор на таксито да ги върне на Челси Терас. Докато автомобилът правеше обратен завой, за да се отправи към Уест Енд, Беки погледна през задния прозорец към центъра, носещ името на баща й.

— Спрете! — каза най-неочаквано тя.

Шофьорът натисна спирачките и таксито закова на място.

— Какво има? — притесни се Кати.

Беки засочи през прозореца и впери очи в мъжа, който слизаше по стълбите пред център „Дан Салмън“ — беше облечен в износен стар костюм и бе нахлупил на главата си кепе.