Джефри Арчър - Търговецът

— Направо не мога да повярвам — ахна Кати.

Беки плати припряно на шофьора на таксито, а Кати изскочи на улицата и тръгна след Стан, който се отправи надолу по Уайтчапъл Роуд.

— Къде ли отива? — попита Кати, докато двете се стараеха да не го изпускат от поглед.

Дрипаво облеченият шофьор продължи нататък по улицата — ако случайно го срещнеше някой бивш военен, не би се усъмнил и за миг, че навремето и той е служил във въоръжените сили. От време на време на двете жени, които го следяха, им се налагаше да подтичват, за да не го изтърват.

— Сигурно отива в шивашкото ателие на Коен — предположи Беки. — Бог ми е свидетел, един нов костюм няма да му дойде зле.

Но Стан спря няколко метра преди ателието. Чак сега забелязаха и втория мъж, който също беше облечен в износен костюм и бе нахлупил кепе и който стоеше зад нова сергия с надпис отпред: „Чарли Салмън, честен търговец от 1969 година“.

— Не ви ги предлагам, драги госпожи, за две лири стерлинги — провикна се той с глас, точно толкова младежки, колкото на хлапетата по сергиите наоколо. — Не ви ги предлагам и за една лира стерлинга, нито за петдесет пенса. Не, ще ви ги дам за двайсет пенса.

Кати и Беки загледаха изумени как Стан Ръсел козирува на Чарли, после запретва ръкави и започва да пълни пазарската чанта на една жена, докато вторият мъж насочва вниманието си към следващата клиентка.

— Какво да бъде за вас днес, госпожо Бейтс? Имам чудесни банани, току-що са докарани със самолета чак от Карибите. Би трябвало да ги продавам по деветдесет пенса връзката, но на вас, миличка, ще ви ги дам за петдесет пенса, само не казвайте на комшийките, чухте ли?

— Ами тези домати, Чарли? — попита силно гримирана жена на средна възраст, която посочи подозрително щайгата най-отпред на сергията.

— Днес ги доставиха от Джърси, госпожо Бейтс, но аз ще ви кажа какво ще направя. Ще ги продавам на същата цена, на каквато моите така наречени конкуренти продават залежалите домати. Изгодно, нали?

— Ще взема два килограма, господин Салмън.

— Благодаря ви, госпожо Бейтс. Ти, Стан, обслужи госпожата, а аз ще се заема със следващата клиентка. — Чарли отиде в другия край на сергията. — Колко се радвам да ви видя, госпожо Синг. Днес следобед времето е чудесно, нали? Ако не ме лъже паметта, килограм фурми, ядки и стафиди. Как е доктор Синг?

— Зает е, много е зает, господин Салмън.

— Значи трябва да се погрижим да е нахранен добре, нали така? — попита Чарли. — Ако, не дай си боже, времето се развали, току-виж се наложило да дойда при него — да ми прегледа синузита. А как е малката Сузика?

— Завърши с отличие, господин Салмън, през септември ще бъде първи курс в Лондонския университет, инженерство ще следва.

— Лично аз не виждам никакъв смисъл — отбеляза Чарли, докато избираше от фурмите. — Инженерство значи. Какво ли още ще измислят? Преди години познавах едно момиче от този квартал, скъса се да учи, и университет завърши. За кой дявол й трябваше? Така и така после цял живот я храни мъжът й. Навремето старият ми дядо казваше…

Беки прихна.

— Какво ще правим сега? — попита тя.

— Дай да се върнем на Итън Скуеър. Там ще видиш номера на господин Ансън в Камарата на лордовете и ще му звъннем. Така поне ще бъдем сигурни, че до час Чарли ще ти се обади.

Беки кимна, но и двете продължиха да стоят и да гледат като омагьосани най-възрастния уличен търговец на пазара — наистина беше в стихията си.

— Не ви ги предлагам по две лири стерлинги — провикна се Чарли, стиснал в ръце една зелка. — Не ви ги предлагам и по една лира стерлинга, нито по петдесет пенса.

— Не, давам ви ги по двайсет пенса — прошепна тихичко Беки.

— Не, давам ви ги по двайсет пенса — изкрещя колкото му глас държи Чарли.

— Нали знаеш — рече Беки, когато двете с Кати си тръгнаха незабелязано от пазара, — че дядото на Чарли е доживял до преклонната възраст от осемдесет и три години и е издъхнал само на няколко крачки от мястото, където сега стои Негова Светлост лорда?

— Оттогава е изминал дълъг път — отбеляза Кати и вдигна ръка, за да спре такси.

— О, не бих казала — възрази Беки. — Кратък е пътят на мечтата…

Jeffrey Archer

As the Crow Flies, 1991

Издание:

Джефри Арчър. Търговецът

Английска. Първо издание

ИК „Бард“ ООД, София, 2003

Коректор: Мария Трифонова

Художествено оформление на корица: Петър Христов

ISBN: 954-585-429-4

Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/text/36519