Джефри Арчър - Търговецът

— Да — потвърди Чарли. — Управителният съвет вероятно ще прояви интерес и към новината, че тази седмица получих три оставки: на господин Трентам, на господин Фоланд и на господин Гибс, които си позволих да приема от ваше име.

— Как така! Наистина си си позволил прекалено много — отсече Дафни.

— Нима смяташ, че не е трябвало да приемам оставките?

— Точно така, не е трябвало, господин председателю.

— И защо, лейди Уилтшир?

— От чисто себични подбуди, господин председателю. — Стори ми се, че долавям в гласа на Дафни присмехулни нотки. Всички впериха очи в нея. — Очаквах с нетърпение мига, когато ще предложа и тримата да бъдат уволнени.

При тези думи малцина в управителния съвет се сдържаха да не прихнат.

— Да не се вписва в протокола — обърна се Чарли към Джесика. — Благодаря ви, господин Селуин, задето изложихте толкова точно и сбито положението към днешна дата. Смятам за излишно да говорим повече за това, ето защо предлагам да преминем към точка пета, банковия клон.

Чарли се облегна и заслуша доволен, докато Кати ни обясняваше, че новият клон е започнал да носи значителна месечна печалба и според нея няма причини в обозримо бъдеще цифрите да не се подобряват.

— Всъщност съм убедена — натърти тя, — че вече е време да предложим на редовните клиенти кредитни карти, които да…

Взрях се в мъничкия Военен кръст, окачен на златната верижка около врата й — липсващата брънка, която според господин Робъртс неминуемо е съществувала открай време. Кати и досега почти не помнеше какво се е случило в живота й, преди да дойде на работа в Лондон, но бях съгласна с доктор Аткинс, че не бива и занапред да пилеем време за миналото и трябва да я оставим да се съсредоточи върху бъдещето.

Никой от нас не се и съмняваше, че когато стане време да избираме нов председател на управителния съвет, няма да ни се наложи да търсим дълго. Единствената трудност, пред която бях изправена, бе как да убедя сегашния председател, че може би не е зле да се оттегли и да отстъпи мястото на по-млад човек.

— Имате ли нещо против горната граница, господин председателю? — попита Кати.

— Не, не, вижда ми се разумна — отвърна както никога твърде мъгляво Чарли.

— В този случай май не съм съгласна с вас, господин председателю — намеси се Дафни.

— Защо така, лейди Уилтшир? — усмихна се добродушно Чарли.

— Отчасти защото вече десет минути изобщо не слушате какво обсъждаме — оповести Дафни — и няма как да знаете с какво се съгласявате.

— Така е, признавам, че мислите ми бяха в другия край на света — рече Чарли. — И все пак — натърти той — съм чел доклада на Кати по въпроса, затова предлагам горната граница да зависи от самия клиент — доколко може да му се вярва и доколко е покривал задълженията си досега, освен това съм на мнение, че вероятно ще се наложи да назначим нови хора, обучени не на улицата, а в Сити. Смятам, че ако наистина решим да въвеждаме кредитни карти, трябва да разработим график, който да разгледаме на следващото заседание. Възможно ли е, госпожице Рос? — попита твърдо Чарли — очевидно с надеждата, че с поредния пример на прословутото си „импровизирано мислене“ и този път се е измъкнал от лапите на Дафни.

— Най-малко една седмица преди следващото заседание ще подготвя всичко, така че управителният съвет да се запознае предварително с него.

— Благодаря — рече Чарли. — Точка шеста. Отчетите.

Заслушах внимателно как Селуин огласява цифрите — щанд по щанд. За кой ли път станах свидетелка как Кати не се успокоява, разпитва надълго и нашироко, ако реши, че не сме получили изчерпателно обяснение за понесените загуби или нововъведения. Говореше като Дафни — с тази разлика, че бе по-подготвена и осведомена.

— Каква печалба предвиждаме за 1965 година? — попита тя.

— Около деветстотин и двайсет хиляди лири стерлинги — отговори Селуин, след като плъзна пръст по колонката с цифри.

Точно тогава проумях какво трябва да постигнем, за да убедя Чарли да се оттегли.

— Благодаря, господин Селуин. Да преминем ли към точка седма? — рече мъжът ми. — Назначаването на госпожица Кати Рос за заместник-председател на управителния съвет. — Той си свали очилата и допълни: — Не смятам, че се налага да говоря дълго защо…

— Така е — прекъсна го Дафни. — Затова ми е много приятно да предложа госпожица Рос за заместник-председател на управителния съвет на „Тръмпър“.

— Бих искал да подкрепя предложението — обади се и Артър Селуин.