Джефри Арчър - Търговецът

От изражението на Бейвърсток Чарли разбра, че той се чувства сломен. Извърна се към Кати — вече цял час по лицето й не бе трепнало и мускулче.

Бейвърсток си свали бавно очилата и дълго ги бърса с носната кърпа, която беше извадил от горния джоб. Накрая рече:

— Да ви призная, сър Чарлс, не виждам смисъл да губим времето на съда с нашия случай. Дори смятам, че ще бъде безотговорно да го правим, освен, разбира се, ако госпожица Рос не представи нови доказателства за своята самоличност, които досега не сме разгледали или които поне да потвърждават казаното от вас по неин адрес. — Адвокатът се обърна към Кати. — Имате ли да ни съобщите нещо по въпроса, госпожице Рос?

И четиримата насочиха вниманието си към младата жена, която, както седеше мълком, започна да търка точно под брадичката си палец и показалец.

— Извинявайте, госпожице Рос — рече Бейвърсток. — Не съм забелязал, че се опитвате да привлечете вниманието ми.

— Не, не, господин Бейвърсток, аз би трябвало да се извиня — каза Кати. — Правя го винаги когато съм притеснена. Това ми напомня за кръстчето, което баща ми ми даде, когато бях малка.

— Кръстчето, което баща ви ви е дал ли? — изуми се господин Бейвърсток — не беше сигурен, че е чул правилно.

— Да — потвърди Кати.

Разкопча горното копче на блузата си и извади мъничкия медал, окачен на златна верижка.

— Дал ти го е баща ти! — ахна и Чарли.

— О, да — повтори отново младата жена. — Това е единственият веществен спомен, останал ми от него.

— Може ли да го видя? — попита възрастният адвокат.

— Разбира се — рече Кати, след което извади през главата си верижката и подаде медала на Чарли.

Той го разгледа и го връчи на господин Бейвърсток.

— Макар и да не съм специалист по медалите, струва ми се, че това тук е умален Военен кръст — отбеляза Чарли.

— Нали и Гай Трентам е бил удостоен с Военен кръст? — попита Бейвърсток.

— Да — кимна Бъркеншо, — освен това е учил в „Хароу“, но фактът, че клиентът ми носи вратовръзката на училището, още не доказва, че е брат на Гай Трентам. Всъщност не доказва нищо и със сигурност не може да убеди съда. В края на краищата вероятно са се запазили стотици Военни кръстове, раздадени през Първата световна война. След като е решила да напасне към живота си онова, което е знаела за Гай Трентам, госпожица Рос преспокойно е могла да се сдобие с такъв медал във всеки вехтошарски магазин в Лондон. Едва ли очаквате, сър Чарлс, да се хванем на такъв изтъркан номер.

— Уверявам ви, господин Бъркеншо, че медалът ми е подарък от моя баща — настоя Кати и погледна адвоката право в лицето. — Той може и да не е имал право да го носи, аз обаче ще помня, докато съм жива, как ми го сложи на врата.

— Това със сигурност не е медалът на брат ми — обади се за пръв път Найджъл Трентам. — Освен това мога да го докажа.

— Можете да го докажете ли? — попита Бейвърсток.

— Сигурен ли сте?… — намеси се и Бъркеншо, този път обаче не той, а Трентам хвана адвоката си за ръката.

— Ще ви докажа убедително, господин Бейвърсток — продължи Трентам, — че медалът, който виждате, не е бил носен от брат ми.

— И как смятате да го направите? — поинтересува се Бейвърсток.

— Медалът на Гай не може да бъде сбъркан с никой друг. След като той е бил награден с Военен кръст, майка ми е пратила отличието в „Спинк“ с молба да гравират върху едното рамо инициалите на Гай. Днес те се виждат само ако го погледнете през лупа. Сигурен съм в това, защото медалът, с който брат ми е бил удостоен за участието си в битката при Марна, още е върху полицата над камината в дома ми на Честър Скуеър. Ако някога наистина е съществувало негово умалено копие, майка ми е щяла да поръча да гравират и върху него инициалите на Гай.

Никой не каза и дума, докато Бейвърсток вадеше от едно чекмедже на писалището лупа с дръжка от слонова кост, с която обикновено разчиташе по-нечетливите почерци. Адвокатът вдигна медала към светлината и огледа внимателно едно по едно раменете на кръстчето.

— Напълно прав сте — оповести накрая той и се извърна към Трентам.

Подаде и медала, и лупата на Бъркеншо, който на свой ред разгледа хубаво кръстчето и го върна с кимане на Кати. Погледна клиента си и попита:

— Какви са инициалите на брат ви, „ГФТ“ ли?

— Да. От Гай Франсис Трентам.

— В такъв случай наистина съжалявам, но трябваше да си държите езика зад зъбите.

Когато онази вечер Чарли нахълта в дневната, за пръв път повярвах, че Гай Трентам най-после е мъртъв.