Джефри Арчър - Търговецът

Чарли се замисли и пак отхапа от сандвича.

— Какви ли според съветниците му са моите слаби места?

— Избухливостта — отговори начаса Дафни. — Палиш се за щяло и нещяло. Не им позволявай да те изваждат от равновесие.

В един часа Дафни и Артър Селуин оставиха Чарли сам. След като затвориха след себе си вратата, той си свали сакото, опъна се на канапето и цял час спа непробудно. В два Джесика го събуди. Той й се усмихна — чувстваше се напълно освежен, поредното наследство от войната.

Върна се при писалището и отново си прочете бележките, после отиде в кабинета през три врати, за да вземе Кати. Очакваше тя да се е отказала да иде с него, но я завари вече облечена с палтото. Отидоха с автомобила в адвокатската кантора на Бейвърсток цял час преди Трентам и Бъркеншо.

Старият адвокат изслуша внимателно Чарли, като от време на време кимаше и си записваше нещо, макар че лицето му си оставаше безизразно и Чарли не можеше да разбере какво му минава през главата.

Накрая, след като той млъкна, Бейвърсток остави писалката върху бюрото и се облегна. Известно време продължи да мълчи.

— Възхитен съм от логиката на доводите ви, сър Чарлс — рече накрая, след което се наведе напред и положи длани върху писалището. — А също от доказателствата, които сте събрали. Длъжен съм обаче да отбележа, че ако основната ви свидетелка не ги потвърди и Уолтър Слейд или госпожица Бенсън не дадат писмени показания, господин Бъркеншо веднага ще изтъкне, че твърденията ви се основават единствено върху косвени доказателства. Но нека видим какво ще предложи другата страна — допълни той. — След разговора ми с Бъркеншо от събота вечерта ми е трудно да повярвам, че откритията ви са изненадали неговия клиент.

Часовникът над камината отброи тихо четири часа, Бейвърсток си погледна и джобния часовник. От Трентам и Бъркеншо нямаше и следа и не след дълго възрастният адвокат започна да барабани с пръсти по писалището, Чарли пък се запита дали това не е просто тактика, прилагана от противника.

Накрая, в четири и дванайсет минути Найджъл Трентам се появи заедно с адвоката си — и двамата не сметнаха за нужно да се извинят за закъснението.

Чарли се изправи, когато господин Бейвърсток го представи на Виктор Бъркеншо, висок слаб мъж, който очевидно още не беше навършил петдесет, но вече бе започна да оплешивява — бе преметнал през темето си няколко посивели кичура от малкото коса, която му беше останала. Единственото, което ги обединяваше с Бейвърсток, бяха дрехите, явно поръчани при един шивач. Без да обръща никакво внимание на Кати, сякаш нея я нямаше в кабинета, Бъркеншо седна на един от двата свободни фотьойла срещу възрастния адвокат. Извади от горния си джоб писалка, а от куфарчето — бележник, който сложи върху коленете си.

— Моят клиент господин Найджъл Трентам е подал иск като законен наследник на Хардкасъл — подхвана той, — както е според условията в завещанието на сър Реймънд.

— Нека ви напомня — отвърна също тъй официално Бейвърсток, — че вашият клиент изобщо не е упоменат в завещанието на сър Реймънд и сега възниква спор кой всъщност е най-близкият кръвен роднина по права линия на покойния. Не забравяйте, че сър Реймънд ме е упълномощил, в случай че се наложи да свикам тази среща и да защитавам интересите му.

— Моят клиент — натърти Бъркеншо — е по-малък син на покойните Джералд и Маргарет Етел Трентам и внук на сър Реймънд Хардкасъл. Ето защо след смъртта на по-големия си брат Гай Трентам той би трябвало да се явява законен наследник.

— Според условията в завещанието съм длъжен да уважа иска на клиента ви — съгласи се Бейвърсток, — но само ако се докаже, че Гай Трентам няма живо дете или деца. Вече знаем, че Гай е баща на Даниъл Тръмпър…

— Според моя клиент това е останало недоказано — възрази Бъркеншо, докато си записваше бързо думите на Бейвърсток.

— Но сър Реймънд го е смятал за доказано, щом е посочил за свой наследник Даниъл, а не вашия клиент. А след срещата на госпожа Трентам с нейния внук имаме всички основания да смятаме, че и тя не се е съмнявала кой всъщност е баща на Даниъл. Ако се е съмнявала, за какво й е било да сключва споразумение с него?

— Това са само догадки — рече Бъркеншо. — Едно е сигурно: въпросният господин вече не е сред живите и доколкото ни е известно, не е оставил деца.

Той пак не погледна Кати, която продължаваше да наблюдава мълком как двамата професионалисти си прехвърлят топката.