Джефри Арчър - Търговецът

— Още не сме победени — обеща й, макар и сега да му се струваше, че предвиждането на Тревър Робъртс как имал големи шансове да докаже, че именно Кати е законна наследница на Хардкасъл, няма да се оправдае.

Беки ги чакаше и тримата седнаха да вечерят. Чарли отвори дума за онова, което се е случило същия ден в Кеймбридж, чак когато Кати се прибра в стаята си. Щом разбра как тя е откликнала на прегледа, проведен от доктор Аткинс, Беки настоя от тук нататък да не я безпокоят.

— Заради тази жена загубих Даниъл — каза тя на мъжа си. — Не искам да губя и Кати. Ако смяташ и занапред да се бориш за „Тръмпър“, ще се наложи да го правиш, без да забъркваш и нея.

Чарли кимна, въпреки че му идеше да изкрещи: „Как очакваш да спася всичко, което съм съградил, и да го опазя от поредния Трентам, без да притисна докрай Кати?“.

Тъкмо да угаси нощната лампа, когато телефонът иззвъня. Тревър Робъртс се обаждаше от Сидни, ала онова, което обясни, не помогна особено на Чарли. Уолтър Слейд отказал да съобщи каквото и да било за Етел Трентам, а също да удостовери с подписа си, че наистина я е закарал с автомобила в сиропиталището. Чарли за кой ли път се прокле, че е подходил толкова необмислено към разговора със стареца от Йоркшир.

— А банката? — попита той не особено обнадеждено.

— От Търговската банка на Австралия отказаха да предоставят достъп до личната сметка на госпожица Бенсън, освен ако не докажем, че е извършено престъпление. Онова, което госпожа Трентам е причинила на Кати, наистина може да се опише като злина, но едва ли ще мине за престъпление.

— Денят не е бил особено успешен и за двама ни — призна Чарли.

— Не забравяйте, че нашите противници не го знаят.

— Така е. Но какво ли все пак знаят?

— Вуйчо спомена, че Бъркеншо се е изпуснал с онова „как се казва тя“, затова ми се струва, че знаят почти колкото нас. Имайте го предвид, когато се изправите лице в лице с тях, но продължавайте да търсите и липсващата брънка.

Чарли затвори и дълго лежа буден, ала не се и помръдна, докато не се увери, че Беки е заспала. Чак тогава стана от леглото, заметна се с халата и се прокрадна на пръсти в кабинета си на долния етаж. Отвори един бележник и вписа в него всички факти, които беше събрал през последните няколко дни, с надеждата, че това ще отприщи някакъв спомен. На другата сутрин Кати го завари да спи непробудно, отпуснал глава върху писалището.

— Не те заслужавам, Чарли — пророни тя и го целуна по челото.

Той се размърда и вдигна очи.

— Печелим — оповести сънено и дори се усмихна, но от изражението върху лицето на младата жена разбра, че тя не му вярва.

След час Беки дойде да закуси с тях — говореше за всичко, само не и за срещата с другата страна, която същия следобед щеше да се проведе в адвокатската кантора на Бейвърсток.

Когато Чарли стана от масата, Кати най-неочаквано заяви:

— Искам да присъствам и аз.

— Мислиш ли, че е разумно? — възкликна Беки и погледна разтревожена мъжа си.

— Едва ли — отвърна Кати. — Но въпреки това държа да бъда там, вместо да научавам от други какво точно е станало.

— Браво на теб! — одобри Чарли. — Срещата е насрочена за три следобед в кантората на Бейвърсток, където ще имаме възможност да изложим доводите си. Адвокатът на Трентам ще дойде в четири. Ще мина да те взема в два и половина, но ако размислиш и се откажеш да дойдеш, няма да ти се сърдя.

Беки се извърна да види как е откликнала Кати и остана разочарована.

Точно в осем и половина Чарли влезе в кабинета си и завари там Дафни и Артър Селуин, които вече го чакаха.

— Кафе за тримата и ако може, да не ни прекъсват — заръча той на Джесика и сложи пред себе си онова, което бе сътворил през нощта.

— Откъде ще започнем? — попита Дафни и през следващия час и половина тримата проиграваха въпросите и тактиката, която да бъде приложена към Трентам и Бъркеншо — опитваха се да предвидят всичко.

Малко преди дванайсет пратиха да им донесат лек обяд — чувстваха се напълно изтощени и известно време и тримата мълчаха.

— Важно е да помниш, че този път си имаш работа с по-различен Трентам — рече накрая Артър Селуин и пусна в кафето бучка захар.

— Мен ако питаш, всички са един дол дренки — възкликна Чарли.

— Найджъл вероятно е точно толкова решителен като брат си, но според мен му липсват хитростта и коварството на майка му и изобретателността на Гай.

— За какво намекваш, Артър? — намеси се Дафни.

— Днес следобед, когато се съберат, Чарли трябва да се опита да накара Трентам да говори възможно най-много, защото на заседанията на управителния съвет през годините ми е правило впечатление, че той често приказва повече, отколкото трябва, и накрая сам се опровергава. Никога няма да забравя как веднъж се обяви против стола на служителите, понеже, видите ли, сме били на загуба, после обаче Кати му напомни, че храната идва от кухнята на ресторанта и накрая дори сме излезли на малка печалба, тъй като сме спестили от хранителни продукти, които, ако го е нямало стола, сме щели да изхвърлим.