Джефри Арчър - Търговецът

— Готови сме да се съгласим с това — намеси се за пръв път Чарли. — Доскоро обаче не знаехме, че Гай Трентам е имал още едно дете — Маргарет Етел.

— Имате ли доказателства за подобно възмутително твърдение? — попита Бъркеншо и изправи гръб.

— Доказателството е в банковото извлечение, което ви пратих в неделя сутринта.

— Банково извлечение, което няма право да отваря никой освен моя клиент — подметна Бъркеншо и погледна Найджъл Трентам, който палеше цигара.

— Така е — повиши тон Чарли. — Но реших и аз поне веднъж да прибягна до средствата, с които госпожа Трентам постоянно си служеше.

Бейвърсток се свъси, притеснен, че приятелят му ще си изпусне нервите.

— Което и да е момичето — продължи Чарли, — то е успяло да направи така, че да бъде посочено в полицейския архив като единствена дъщеря на Гай Трентам и да нарисува картина, висяла близо двайсет години в столовата на едно сиропиталище в Мелбърн. Картина, която, бих добавил, не може да бъде възпроизведена от никого освен от човека, който я е създал. Тя е по-убедителна и от пръстов отпечатък, нали? Или и това са само догадки?

— Картината доказва единствено, че по някое време между 1924 и 1945 година госпожица Рос е живяла в сиропиталището — възрази Бъркеншо. — Но доколкото подразбрах, тя не помни нищо от живота си в сиропиталището, а също и за неговата директорка. Така ли е, госпожице Рос? — обърна се той за пръв път към Кати.

Волю-неволю, тя кимна, но и този път не каза нищо.

— Страхотна свидетелка, няма що! — подметна Бъркеншо, без да крие язвителността си. — Тя не може да потвърди дори онова, което казахте в нейна полза. Името й е Кати Рос, това поне знаем, но въпреки вашите така наречени доказателства не съществува нищо, което да я свърже със сър Реймънд Хардкасъл.

— Мнозина ще потвърдят онова, което съм разказал — скочи пак Чарли.

Бейвърсток вдигна вежда — колкото и да му се щеше да вярва на сър Чарлс, засега той не бе посочил нищо, което да потвърждава думите му.

— Това, че е израсла в сиропиталище в Мелбърн, не доказва нищо — отбеляза Бъркеншо и вдигна кичура коса, паднал върху челото му. — Повтарям, дори и да приемем небивалиците ви, че госпожа Трентам се била срещала с госпожица Бенсън, това още не доказва, че госпожица Рос е кръвна роднина на Гай Трентам.

— Може би искате сам да проверите кръвната група? — тросна се Чарли.

Този път господин Бейвърсток вдигна и двете си вежди: никоя от двете страни не бе повдигала досега въпроса за кръвните групи.

— Кръвна група, сър Чарлс, каквато, бих добавил, има половината човечество — отвърна Бъркеншо и подръпна реверите на сакото си.

— О, така значи, вече сте я проверили? — заяде се победоносно Чарли. — Излиза, че все пак имате някакви съмнения.

— Нямам никакви съмнения кой е законният наследник на Хардкасъл — отсече Бъркеншо и се извърна към Бейвърсток. — Докога смятате да търпите този фарс?

Въпросът му беше последван от отчаяна въздишка.

— Докато някоя от страните ме убеди кой всъщност е законният наследник на състоянието на сър Реймънд — отвърна властно Бейвърсток, без да повишава тон.

— Какво още искате? — не се стърпя Бъркеншо. — Моят клиент няма какво да крие, а както личи, госпожица Рос няма какво да предложи.

— В такъв случай, Бъркеншо, вероятно ще обясните — прикани другият адвокат, — защо в продължение на доста години госпожа Трентам редовно е превеждала парични суми на госпожица Бенсън, директорката на сиропиталище „Света Хилда“ в Мелбърн, където, както според мен всички приехме, госпожица Рос е живяла между 1927 и 1945 година.

— Не съм имал привилегията да представлявам госпожа Трентам, а и госпожица Бенсън, ето защо не съм в положение да изказвам мнение. Нито пък вие, драги ми господине.

— Вашият клиент може би е наясно защо са превеждани тези суми и ще ни даде някакво обяснение — намеси се Чарли.

И двамата се извърнаха към Найджъл Трентам, който най-спокойно угаси цигарата, но пак и не опита да каже нещо.

— Няма причини да очаквате клиентът ми да отговаря на такива хипотетични въпроси — отсече Бъркеншо.

— Но щом клиентът ви не желае да говори — вметна Бейвърсток, — на мен ми е още по-трудно да приема, че той няма какво да крие.

— Недостойно е да говорите така, драги ми господине — сопна се Бъркеншо. — Тъкмо вие би трябвало да знаете, че щом е представляван от адвокат, клиентът е в правото си да отказва да говори. Всъщност господин Трентам не бе длъжен и да присъства на тази среща.