Джефри Арчър - Търговецът

Тя седна зад волана, а Чарли притича и също седна отпред при нея. Беки потегли и се сля с вечерния поток от автомобили, докато мъжът й продължаваше да обяснява какво е научил в Австралия и че трябва на всяка цена да открият Кати преди полунощ. Жена му слушаше внимателно и не смееше да го прекъсне. След като прекосиха Уестминстърския мост, Чарли я попита дали има въпроси, но тя продължи да мълчи.

— Нищо ли няма да кажеш? — възкликна накрая мъжът й.

— Да, ще кажа — промълви Беки. — Не бива и с Кати да допускаме същата грешка, която направихме с Даниъл.

— Каква по-точно?

— Да не й казваме цялата истина.

— Не мога да поема такъв риск, докато не съм говорил с доктор Аткинс — отсече Чарли. — Сега обаче е много по-важно да не изпускаме крайния срок и тя да подаде иска за наследството.

— А още по-важно е къде очакваш да спра — рече Беки, когато завиха наляво, излязоха на Белвидир Роуд и се отправиха към входа на Кралската фестивална зала, където имаше знак „Спирането строго забранено“.

— Как къде, точно пред входа — отвърна Чарли, а Беки му се подчини безпрекословно.

Веднага щом автомобилът спря, Чарли изскочи, прекоси на бегом улицата и влезе през остъклената врата.

— Кога свършва концертът? — попита той първия изпречил му се униформен разпоредител.

— В десет и трийсет и пет, господине, но не можете да оставите автомобила отпред.

— А къде е кабинетът на директора?

— На петия етаж. Слизате от асансьора и тръгвате надясно. Втората врата отляво. Но…

— Благодаря — изкрещя Чарли и се завтече към асансьора.

Беки се качи в последния момент.

— Автомобилът ви, господине — подвикна разпоредителят и започна да ръкомаха, но вратата на асансьора се затвори точно под носа му.

На петия етаж Чарли веднага видя вратата с табела „Директор“. Почука и нахълта в помещението, където завари двама мъже в смокинги — слушаха концерта по вътрешната уредба и пушеха. Обърнаха се да видят кой ги прекъсва.

— Добър вечер, сър Чарлс — поздрави по-високият, после стана от стола, угаси цигарата и пристъпи напред. — Приятно ми е, Джаксън. Директор на театъра. Мога ли да ви помогна с нещо?

— Надявам се, господин Джаксън — отвърна Чарли. — Налага се незабавно да изведа от залата една млада дама. Спешно е.

— Знаете ли на кое място е?

— Нямам представа.

Чарли погледна жена си, която само поклати глава.

— Елате с мен — подкани директорът и се отправи към асансьора.

Когато вратата му се отвори, пред тях стоеше разпоредителят.

— Някакви проблеми ли, Рон?

— Този господин си остави автомобила точно пред входа, господин директоре.

— В такъв случай го наглеждай, Рон. — Джаксън натисна копчето за третия етаж и попита Беки: — А как е облечена младата дама?

— Във виненочервена рокля с бяло наметало — отвърна тя на един дъх.

— Чудесно — рече директорът.

Слезе от асансьора и поведе бързо Чарли и Беки към страничния вход на официалната ложа. След като влязоха вътре, Джаксън махна малка картина, на която се виждаше как кралицата открива през 1957 година сградата — отдолу се показа стъкло с огледална повърхност откъм външната страна.

— Държим го от съображения за сигурност, в случай че възникнат неприятности — обясни директорът. После свали от кукичките два театрални бинокъла и ги подаде на Чарли и Беки. — Ако откриете младата дама, някой от разпоредителите ще я изведе. — Джаксън нададе ухо, да чуе какво свири оркестърът. — До края на концерта остават десетина, най-много дванайсет минути. За днес не се предвиждат бисове.

— Ти, Беки, се заеми с партера, а аз ще огледам балкона.

Чарли настрои бинокъла, така че да вижда добре публиката долу.

Двамата с Беки огледаха едно по едно хиляда и деветстотинте места — първо бързо, после по-внимателно. Но не откриха никъде Кати.

— Проверете в ложите отсреща, сър Чарлс — подсказа му директорът.

Двата бинокъла се насочиха към отсрещната страна на залата. Но и там нямаше и следа от Кати, затова Чарли и Беки отново се заеха да оглеждат едно по едно местата долу в залата.

В десет и трийсет и две минути диригентът свали за последно палката, чуха се бурни ръкопляскания, които проехтяваха на талази, а Чарли и Беки се взираха в хората в залата, които сега бяха станали на крака. Накрая лампите светнаха и всички се отправиха към изходите.

— Ти, Беки, продължавай да търсиш оттук, а аз ще застана на вратата — дано ги видя, докато излизат.

Той изскочи от официалната ложа и следван по петите от Джаксън, хукна надолу по стълбището. Насмалко да събори мъжа, излязъл от ложата точно под тях. Обърна се да се извини.