Джефри Арчър - Търговецът

В събота следобед самолетът отново спря непредвидено на летище „Леонардо да Винчи“ в Рим и този път Чарли най-сетне успя да се свърже по телефона с Беки. Дори не й остави време да говори.

— В Рим съм — каза й, — Стан да дойде да ме вземе от „Хийтроу“. Не знам кога точно ще пристигна, затова да отиде още сега на летището и да ме чака там. Разбра ли?

— Да — потвърди Беки.

— Трябва ми и Бейвърсток, затова, ако е заминал за края на седмицата в провинцията, помоли го да зареже всичко, да се върне в Лондон и да ме чака в кантората си.

— Струваш ми се доста притеснен, скъпи.

— Извинявай, но пътуването не е от най-приятните — обясни Чарли.

Стиснал картината под мишница, той реши този път да не пита какво му се е повредило на самолета. Заряза на произвола на съдбата багажа си и се метна на първия самолет за Лондон. След като излетяха, току си поглеждаше часовника. Когато в осем същата вечер пилотът прекоси Ламанша, Чарли се поуспокои, че за четирите часа, оставащи до крайния срок, все ще успеят да подадат иска на Кати — при условие, разбира се, че Беки бе открила Бейвърсток.

Самолетът закръжи над Лондон, Чарли надзърна през малкия илюминатор и се взря в Темза, която се виеше долу като змийче.

След още двайсетина минути пред него на две прави редици блеснаха прожекторите отстрани на пистата, появи се и облаче дим, когато колесникът докосна земята и самолетът се отправи към летището. В осем и двайсет и девет вратите най-после се отвориха.

Чарли грабна картината и хукна към паспортната и митническата проверка.

Не спря, докато не видя телефонен автомат, оказа се обаче, че няма монети, затова помоли телефонистката разговорът да е за сметка на другата страна. След миг го свързаха.

— Беки, вече съм на летище „Хийтроу“. Къде е Бейвърсток?

— Тръгнал е от Тюксбъри към Лондон. Смята, че до девет и половина, най-късно десет ще бъде в кантората.

— Тогава идвам право вкъщи. До четирийсет минути съм при теб.

Той затръшна слушалката, погледна си часовника и видя, че не разполага с време, за да звъни на доктор Аткинс. Изскочи на улицата, където веднага го блъсна леденостуден вятър. Стан го чакаше при автомобила. С годините бившият старшина бе свикнал с припряността на Чарли и без да се съобразява с ограниченията в скоростта, подкара бясно през предградията на Лондон. Въпреки че валеше като из ведро, в девет и шестнайсет вече бяха на Итън Скуеър.

Чарли се зае да обяснява на Беки, която не проронваше и дума, какво е установил в Австралия и вече бе преполовил разказа си, когато Бейвърсток се обади по телефона да съобщи, че е в адвокатската кантора на Хай Холборн. Чарли му благодари, предаде му много поздрави от неговия племенник и се извини, задето му съсипва почивните дни.

— Нищо не сте съсипали, ако новините са добри — отвърна адвокатът.

— Гай Трентам има още едно дете — каза Чарли.

— Знаех си аз, че не ме разкарвате чак от Тюксбъри колкото да ми съобщите резултатите от последните срещи в международния турнир по крикет в Мелбърн — засмя се Бейвърсток. — Син или дъщеря?

— Дъщеря.

— Законна или незаконородена?

— Законна.

— В такъв случай може да подаде иск за наследството, стига той да бъде подписан преди полунощ.

— Лично ли трябва да дойде при вас?

— Такова е изискването в завещанието — натърти адвокатът. — Но ако е още в Австралия, може да отиде и при Тревър Робъртс, дал съм му пълномощно да…

— Не, в Англия е. До полунощ ще я доведа в кантората ви.

— Чудесно. А, между другото, как се казва? — попита другият мъж. — Ще ми се да подготвя книжата.

— Кати Рос — рече Чарли. — Но за повече подробности поговорете с племенника си, аз нямам и миг за губене — добави той и затвори още преди Бейвърсток да е изрекъл и дума.

После хукна към вестибюла — да търси Беки.

— Къде е Кати? — провикна се Чарли към жена си, която стоеше в горния край на стълбите.

— Отиде на концерт в Кралската фестивална зала. Май каза, че на Моцарт. Придружава я някакъв нов ухажор от Сити.

— Добре, да тръгваме! — рече Чарли.

— Да тръгваме ли?

— Да — подвикна той.

После изхвърча навън, но чак когато седна отзад в автомобила, забеляза, че шофьора го няма. Слезе и се завтече към къщата, откъдето Беки тъкмо излизаше.

— Къде е Стан?

— Сигурно вечеря в кухнята.

— Добре — рече Чарли и подаде на жена си ключовете. — Ти карай, а аз ще разказвам.

— Но къде отиваме?

— Във Фестивалната зала.

— Виж ти! — учуди се Беки. — Познавам те от цяла вечност, а не съм и подозирала, че харесваш Моцарт.