Джефри Арчър - Търговецът

Помисли си натъжен, че много от онова, което е открил в Австралия, през цялото време се е намирало в папката в галерията на Челси Терас номер едно, където е била сложена молбата за постъпване на работа на Кати Рос. В тази папка обаче я нямаше липсващата брънка. „Намерете нея — му беше казал Робъртс — и ще докажете връзката между Кати Рос и Гай Трентам.“ Чарли кимна — беше съгласен.

Напоследък Кати бе започнала да си припомня нещичко от миналото, но не и важни неща, свързани с детството й в Австралия. Доктор Аткинс пак беше препоръчал на Чарли да не притиска младата жена, понеже наистина се радваше на напредъка й, особено че е готова да разговаря открито за Даниъл. Но ако искаше да спаси „Тръмпър“, Чарли със сигурност щеше да се види принуден да я попритисне. Реши, че едно от първите неща, които ще направи веднага след като самолетът кацне на английска земя, е да се обади на доктор Аткинс.

— Говори капитанът на полета — чу се по високоговорителите в салона на самолета. — Неприятно ми е да ви съобщя, но имаме дребен технически проблем. Който седи отдясно, ще забележи, че съм изключил един от двигателите. Уверявам ви, няма място за безпокойство, защото останалите три работят с пълната си мощност, пък и самолетът може да измине всякакви разстояния и с един двигател. — На Чарли му поолекна. — Въпреки това — продължи капитанът — за нас най-важна е безопасността на пътниците и ако се появят такива повреди, ние в нашата фирма се придържаме към правилото да кацаме на първото летище, така че повредата да бъде отстранена незабавно. — Чарли се свъси. — Тъй като не сме изминали средата на пътя до Сингапур, първата спирка в нашето пътуване, бях посъветван от диспечерската кула да се върнем веднага в Мелбърн.

Всички в самолета замърмориха недоволно.

Чарли пресметна набързо с колко време разполага до крайния срок, когато трябваше да се прибере в Лондон, после се сети, че самолетът, с който първоначално е смятал да пътува, все още е в Мелбърн и ще излети в осем и двайсет същата вечер.

Разкопча предпазния колан, грабна от полицата картината на Кати и се премести на седалката в първа класа, която се намираше най-близо до изхода — сега мислеше само как по-скоро да направи резервация за следващия полет на Британската отвъдокеанска въздухоплавателна корпорация.

Самолетът на „Кантас“ кацна в Мелбърн в седем часа и седем минути вечерта. Чарли изхвърча пръв и хукна презглава към летището, но картината на Кати, която стискаше под мишница, му пречеше, и го изпревариха неколцина от другите пътници, очевидно също решили да хванат по-късния самолет. Въпреки всичко Чарли успя да се нареди единайсети на опашката пред гишето за резервации. Хората пред него получаваха един по един места. Но когато дойде и неговият ред, се оказа, че самолетът вече е пълен. Той се моли как ли не на служителката зад гишето, но така и не постигна нищо: мнозина сред пътниците смятаха, че за тях е също толкова важно да се приберат възможно най-бързо в Лондон.

Чарли се върна на гишето на „Кантас“, откъдето му съобщиха, че предстои ремонт на двигателя и самолетът ще излети чак на другата сутрин. В осем и четирийсет той видя как самолетът на Британската отвъдокеанска въздухоплавателна корпорация се извисява без него над тармака.

Билетите на останалите пътници бяха презаверени за полета в десет и двайсет сутринта, после ги настаниха да пренощуват в един от хотелите наоколо.

Два часа преди излитането Чарли вече беше на летището и се качи пръв на самолета. Пресметна, че ако от тук нататък се движат по разписание, ще кацнат на летище „Хийтроу“ рано в петък сутринта, тоест той ще разполага още с цял ден и половина, преди да изтекат двете години от смъртта на госпожа Трентам, а заедно с тях и крайният срок, посочен от сър Реймънд.

За пръв път Чарли въздъхна от облекчение, когато самолетът излетя, за втори — когато изминаха половината разстояние и кацнаха в Сингапур, и за трети — когато пристигнаха няколко минути преди разписанието на летище „Пая Лебар“.

Слезе от самолета колкото да се поразтъпче. След час отново беше пристегнал колана и бе готов за излитането. От Сингапур се отправиха към Банкок, където се приземиха на летище „Дон Муан“ само с половин час закъснение, после обаче се наложи самолетът да чака на опашка на пистата още цял час. Обясниха им, че не достигали диспечери. Въпреки закъснението Чарли не се притесни, това обаче не му попречи да поглежда през няколко минути часовника си. Излетяха с един час закъснение.