Джефри Арчър - Търговецът

— За мен ще бъде удоволствие — отвърна Чарли.

— При обичайни обстоятелства не бих си позволила да ви обременявам излишно — изтъкна жената, — но тъй като става въпрос именно за госпожица Бенсън…

Двамата застинаха и се вторачиха в спретнато облечената шотландка. Тя също спря и разпери ръце.

— Нали разбирате, сър Чарлс, тук не става дума просто да спестя пощенските разходи, както биха си помислили повечето хора. Всъщност тъкмо обратното, просто искам да се издължа час по-скоро на благодетелите на госпожица Бенсън.

— Благодетелите на госпожица Бенсън ли? — ахнаха в един глас Чарли и Робъртс.

— Ами да — потвърди дребничката жена и се изпъчи. — Ние в „Кленова хижа“ нямаме навика да взимаме такса на покойници, господин Робъртс. Както безспорно бихте се съгласили, няма да е честно.

— Ама разбира се, госпожо Камбъл.

— И така, макар и да държим да ни се плаща за три месеца напред, винаги връщаме парите, ако някой от настанените при нас почине. След като покрием разходите, разбира се.

— Разбирам, разбирам — рече Чарли, все така загледан с надежда в главната сестра.

— Та ако бъдете така любезен да ме изчакате, ще отскоча да донеса от кабинета писмото.

Тя се обърна и се отправи към кабинета си, който беше само на няколко метра по-нататък в коридора.

— Започвайте да се молите — каза Чарли.

— Това и правя — отговори адвокатът.

След малко госпожа Камбъл се върна с плик, който повери на Чарли. Върху него с калиграфски почерк пишеше: „Лондон, Странд, банка «Кутс и сие», за директора“.

— Дано, сър Чарлс, не сметнете молбата ми за прекалено нахална.

— За мен наистина е голямо удоволствие, госпожо Камбъл — увери я той и се сбогува.

Вече в автомобила, Робъртс каза:

— Би било твърде безнравствено от моя страна, сър Чарлс, да ви съветвам дали да отваряте, или да не отваряте писмото, ала…

Но Чарли вече беше разкъсал плика и бе извадил листовете в него.

Към подробната сметка за времето от 1953 до 1964 година беше прикачен чек за деветдесет и две лири стерлинги, така че влогът на госпожица Рейчъл Бенсън да бъде закрит.

— Бог да поживи шотландците и пуританското им възпитание — каза Чарли, след като видя на чие име е издаден чекът.

— Ако побързате, сър Чарлс, още можете да хванете ранния полет — каза Тревър Робъртс, когато автомобилът зави по алеята към хотела.

— В такъв случай ще побързам — възкликна Чарли, — искам да се прибера час по-скоро в Лондон.

— Добре тогава. Ще кажа да приготвят сметката за хотела, после ще звънна по телефона на летището, за да се опитам да ви сменя резервацията.

— Чудесно. Разполагам с още два дни, но ми се ще да уточня някои неща в Лондон.

Още преди шофьорът да му е отворил вратата, Чарли изскочи от автомобила и хукна към хотелската стая, където си стегна набързо багажа. След дванайсет минути вече беше във фоайето и бе платил сметката. След още три се завтече към изхода. Шофьорът не само го чакаше прав при автомобила, но вече бе отворил и багажника.

Изхвърчаха от паркинга на хотела и се понесоха шеметно по бързото платно на магистралата към летището.

— Паспортът и билетът? — попита Робъртс.

Чарли се усмихна и ги извади от вътрешния си джоб досущ хлапе, проверило багажа си по списъка, който му е дала майка му.

— Чудесно. Сега да се надяваме, че няма да закъснеем за самолета.

— Направихте чудеса — отбеляза Чарли.

— Благодаря ви, сър Чарлс — рече адвокатът. — Знайте обаче, че макар и да събрахте доста доказателства, те в най-добрия случай си остават косвени. Ние с вас може и да сме убедени, че Кати Рос и Маргарет Етел Трентам са едно и също лице, въпреки това не бива да забравяме, че госпожица Бенсън вече е в гроба, а госпожица Рос не помни нищо от живота си тук, така че не се знае в чия полза ще отсъди съдът.

— Чух ви много добре — отвърна Чарли. — Но сега поне разполагам с нещо — допреди седмица тънех в пълно неведение.

— Така е. Вече няколко дни ви наблюдавам как действате и съм длъжен да кажа, че шансовете ви за успех са петдесет на петдесет. Ала каквото и да предприемете, не изпускайте от очи пейзажа: той е по-убедителен и от пръстов отпечатък. Пазете на сигурно място и писмото на госпожа Камбъл, докато не направите копие от него. После се постарайте то заедно с чека да се получат в банка „Кутс“. Само това оставаше — да ви задържат за кражбата на деветдесет и две лири стерлинги. И накрая какво още мога да направя за вас?