Джефри Арчър - Търговецът

— Добре ли сте, сър Чарлс? — попита тя. — Трябва да отбележа, че не изглеждате…

— През цялото време е била пред очите ми — рече Чарли. — Както би се изразила Дафни, е щяла да ги извади.

— Нещо не разбирам — вметна Робъртс.

— Аз също — каза Чарли и се извърна към притеснения вестоносец, съобщил новината. — След като е напуснала сиропиталището, в Мелбърнския университет ли се е записала? — попита той.

Младежът от адвокатската кантора отново прегледа бележките си, да е сигурен.

— Да, сър. Постъпила е през 1942 година и е завършила през 1945-а.

— И е следвала изкуствознание и английска филология.

Младежът пак плъзна поглед по записките си.

— Точно така, сър — потвърди отново той, безсилен да прикрие изненадата си.

— А случайно да е тренирала тенис?

— От време на време е участвала в срещите на втория отбор на университета.

— Хубаво ли е рисувала? — продължи с въпросите Чарли.

Сътрудникът в адвокатската кантора отново се зае да прелиства папките.

— О, да — намеси се директорката. — Дори много хубаво, сър Чарлс. Още пазим една нейна рисунка, окачена е в столовата — горски пейзаж, подозирам, че е повлиян от Сисле. Бих казала дори, че…

— Може ли да видя картината, госпожо Кълвър?

— Ама разбира се, сър Чарлс. — Директорката извади ключ от горното дясно чекмедже на писалището и подкани: — Заповядайте, елате с мен.

Чарли стана криво-ляво от фотьойла и тръгна с госпожа Кълвър по дългия коридор към столовата. Тревър Робъртс също закрачи след Чарли и макар да бе все така озадачен, се въздържа да му задава въпроси.

Влязоха в столовата, Чарли спря като закован и възкликна:

— Ще позная и от двайсет крачки картина на Рос.

— Не ви разбрах, сър Чарлс.

— А, нищо, госпожо Кълвър — отвърна той, както разглеждаше горския пейзаж с богатите му кафеникави и зелени оттенъци.

— Красива е, нали, сър Чарлс? Момичето наистина разбира от колорит. Бих казала дори, че…

— Как смятате, госпожо Кълвър, справедливо ли е да ми преотстъпите тази картина срещу един микробус?

— Повече от справедливо — отговори без колебание директорката. — Всъщност съм сигурна, че…

— А ще бъде ли нахално, ако ви помоля да напишете върху гърба на пейзажа „Нарисуван от госпожица Кати Рос“ и после да посочите времето, когато тя е живяла в сиропиталище „Света Хилда“?

— На драго сърце, сър Чарлс.

Госпожа Кълвър пристъпи напред, свали картината от кукичката и я обърна откъм обратната страна. Онова, което сър Чарлс я бе помолил, вече бе написано и макар с годините да беше излиняло, още се четеше с просто око.

— Извинявайте, госпожо Кълвър — рече той. — Трябваше да се досетя сам.

Извади от вътрешния си джоб портфейла, подписа празен чек и го връчи на директорката.

— Но за колко?… — подхвана тя изумена.

— За колкото струва микробусът — беше единственото, което каза Чарли.

Госпожа Кълвър съвсем онемя.

Тримата се върнаха в директорския кабинет, където ги чакаше топъл чай. Единият от младите сътрудници от адвокатската кантора се запретна да преписва в два екземпляра всичко от досието на Кати, а Робъртс се свърза по телефона със старческия дом, където бе настанена госпожица Бенсън, за да предупреди главната сестра да ги чака най-много до час. След като и двете задачи бяха изпълнени, Чарли благодари на госпожа Кълвър за отзивчивостта и се сбогува с нея. Макар че от доста време не бе казала и дума, тя успя все пак да промълви:

— Благодаря ви, сър Чарлс. Много съм ви признателна.

Стиснал здраво картината, той излезе от сиропиталището и тръгна по пътеката. След като се качи в автомобила, нареди на шофьора да пази пейзажа като зеницата на окото си.

— Разбира се, сър. Сега накъде?

— Към старчески дом „Кленова хижа“, намира се в северния край — упъти го Робъртс, който се беше качил от другата страна. — Все пак се надявам да ми обясните какво точно се случи в „Света Хилда“ — и досега недоумявам.

— Ще ви кажа каквото знам — отвърна Чарли.

Обясни как преди около петнайсет години на празненство в новия си дом на Итън Скуеър се е запознал с Кати. Продължи да разказва, докато стигна до деня, когато госпожица Рос е била назначена в управителния съвет на „Тръмпър“, и как след самоубийството на Даниъл е получила загуба на паметта и досега не помни почти нищо от онова, което й се е случило, преди да пристигне в Англия. Адвокатът изненада Чарли, когато възкликна:

— Можете да бъдете сигурен — не е съвпадение, че госпожица Рос е заминала за Англия и е кандидатствала за работа в „Тръмпър“.