Джефри Арчър - Търговецът

— За какво намеквате? — попита Чарли.

— Очевидно е напуснала Австралия с едничката цел да се опита да разбере нещо за баща си — вероятно е смятала, че той още е жив и може би дори се е установил в Англия. Това вероятно е била първоначалната й подбуда да дойде в Лондон, където безспорно е открила някаква връзка между неговото и вашето семейство. Стига да намерите брънката, свързваща баща й и това, че момичето е пристигнало в Англия и е постъпило на работа в „Тръмпър“, вече ще разполагате и с доказателство — доказателство, че Кати Рос всъщност е Маргарет Етел Трентам.

— Но аз нямам и представа каква е тази свързваща брънка — оплака се по-възрастният мъж. — И едва ли ще я открия, при положение че Кати и досега не помни почти нищо от началото на живота си в Австралия.

— Е, да се надяваме, че госпожица Бенсън ще ни насочи — отбеляза Робъртс. — Макар че, както вече ви предупредих, никой, който я познава от сиропиталище „Света Хилда“, не е казал и една добра дума за нея.

— Щом Уолтър Слейд се оказа такъв костелив орех, сигурно и от нея няма да успеем да откопчим нищо. Очевидно е, че госпожа Трентам сякаш е омагьосала всички, с които е общувала тук.

— Така си е — съгласи се адвокатът. — Точно за това не казах на главната сестра в старческия дом — госпожа Камбъл, защо им отиваме на гости. Не виждам причина да предупреждаваме госпожица Бенсън, че престои да я посетим. Защо да й даваме време да си подготви отговорите на всички въпроси!

Чарли изсумтя одобрително.

— А измислихте ли как да подходим към нея? — попита той. — Защото лично аз се изложих на срещата с Уолтър Слейд.

— Не, не съм измислил. Ще се наложи да импровизираме — дано бъде по-отзивчива. Макар че един господ знае кой акцент ще ви се наложи да употребите този път, сър Чарлс.

След няколко секунди те вече минаха с автомобила през тежките крила на портата от ковано желязо. Подкараха по дълга алея с дървета отстрани, която ги отведе при голяма къща от началото на века, заобиколена с обширен парк.

— Тук едва ли е много евтино — отбеляза Чарли.

— Съгласен съм — рече адвокатът. — И за съжаление не личи по нищо, че се нуждаят от микробус.

Автомобилът спря пред тежка дъбова врата. Тревър Робъртс скочи навън и изчака и Чарли да слезе от колата, после натисна звънеца.

Не им се наложи да чакат дълго. Отвори им младичка медицинска сестра, която ги поведе по коридора с лъснати до блясък плочки към кабинета на главната сестра — госпожа Камбъл.

Тя бе облечена в познатата колосана синя престилка с бяла якичка и маншети, каквито свързваме с професията й. Посрещна Чарли и Тревър Робъртс със силен шотландски акцент и ако не беше слънцето, струящо през прозорците, сигурно щеше да бъде простено на Чарли, задето си е помислил как главната медицинска сестра на „Кленова хижа“ вероятно и не знае, че е напускала някога Шотландия.

Госпожа Камбъл се запозна с гостите и ги попита какво обичат.

— Надявам се, ще ни разрешите да поговорим с една от жените, настанени при вас.

— Да, разбира се, сър Чарлс. С кого желаете да се видите? — попита тя.

— С госпожица Бенсън — обясни Чарли. — Как да ви обясня…

— О, сър Чарлс, ама вие не знаете ли?

— Какво да знам? — сепна се той.

— Госпожица Бенсън почина миналата седмица. В четвъртък я погребахме.

За втори път този ден Чарли усети как краката му се подкосяват — Тревър Робъртс побърза да хване клиента си за лакътя и да го отведе до най-близкия стол.

— О, много съжалявам — пророни сестрата. — Нямах представа, че сте й толкова близък. — Чарли не каза нищо. — Дошли сте чак от Лондон специално за да я видите ли?

— Да — потвърди вместо него адвокатът. — Госпожица Бенсън имала ли е напоследък и други гости от Англия?

— Не — отвърна без колебание госпожа Камбъл. — Към края не я посещаваше почти никой. Идвали са един-двама души от Аделаида, но никой от Англия — добави тя някак припряно.

— А да ви е споменавала някога за Кати Рос или Маргарет Трентам?

Главната сестра се замисли.

— Не — отвърна накрая. — Поне аз не си спомням.

— Е, в такъв случай да си вървим, сър Чарлс, не виждам смисъл да отнемаме повече време на госпожа Камбъл.

— Така е — съгласи се едва чуто Чарли. — Благодаря ви, госпожо Камбъл.

Робъртс му помогне да стане от стола, а главната сестра тръгна да ги изпрати до входната врата.

— Скоро ли се връщате в Англия, сър Чарлс? — поинтересува се тя.

— Да, вероятно още утре.

— Ще ви притесни ли много, ако ви помоля да пуснете в Лондон едно писмо?